17 янв. 2019 г., 17:36

Един необикновен ден

1.1K 1 3

Беше миналия месец май. Слънцето блестеше ярко и не позволяваше на облаците да го скрият. Аз бях развълнувана и готова за разходка до "Голямата река" Знаейки че зад всеки облак има слънце... Затова взех със себе си доброто настроение, усмивката си и добра компания, която ме кара да се чувствам щастлива. Стигнахме до "Голямата река" - Дунав се нарича тя. Там аз и хората от моята компания се зареждаме с позитивна енергия. Полюбувахме се на красивата гледка, запечатахме момента в снимка. Ето така изживяхме един необикновен ден, който ще запазим в сърцата си. Точно, защото тези малки, но важни неща трогват само хората с големи сърца. Те превръщат обикновения ден в необикновен и правят живота по - щастлив.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Любомирова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

47 место

Комментарии

Комментарии

  • Това е някакъв запис от личен дневник, макар че вече не се пишат такива, а направо се изпляскват в т.н. социални медии. Мисля, че за там би било по-добре. Обясних защо не ми хареса.
  • пропуснала си "онова", което го е направило необикновен
  • Знаейки че зад всеки облак има слънце... Това ми хареса, но иначе липсва историята и не го възприемам като разказ, а като някакво обобщение.

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...