17.01.2019 г., 17:36 ч.

Един необикновен ден 

  Проза
849 1 3
Беше миналия месец май. Слънцето блестеше ярко и не позволяваше на облаците да го скрият. Аз бях развълнувана и готова за разходка до "Голямата река" Знаейки че зад всеки облак има слънце... Затова взех със себе си доброто настроение, усмивката си и добра компания, която ме кара да се чувствам щастлива. Стигнахме до "Голямата река" - Дунав се нарича тя. Там аз и хората от моята компания се зареждаме с позитивна енергия. Полюбувахме се на красивата гледка, запечатахме момента в снимка. Ето така изживяхме един необикновен ден, който ще запазим в сърцата си. Точно, защото тези малки, но важни неща трогват само хората с големи сърца. Те превръщат обикновения ден в необикновен и правят живота по - щастлив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Любомирова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Кратка проза (до 1800 знака) на свободна тема »

47 място

Предложения
: ??:??