23 сент. 2008 г., 16:58

Един вътрешен диалог

1.4K 0 0
- Пак дърдориш, не млъкваш! Все от него бягаш, а винаги в него се оказваш.
    - Моето бягство единствено във вашето разобличаване се основава. Да разкривам нищостта ви - за туй съм аз призван.
    - Но това не може да ти бъде основание, чрез него ти не си. Да разтвориш булото на празнословието, за да се покаже, че отдолу скелетът на глупостта, с прогнилите си зъби и пропукани уста, излъхва бледо-розови мечти, в чиято безсмисленост се губим всинца.
    - В това единствено намирам наслада.
    - Но не и основание,  да си тук пред мен???
    - Да, но така и твоето отменям.
    - Но тъй, нищо не създаваш, а само разруха сееш.
    - Че какво да правя, когато сам себе си не намирам, в другите ли оправдание да диря!
    - А в себе си, как ще намериш нещо различно от себе си? Нима така не убиваш себе си!?
   - Тъй спирам всичко онуй, което аз не съм.
   - Но тогава и ти не оставаш.
   - А ти, останалият, къде се намираш?
   - Пак с празни думи всичко ще покрием.
   - Разбира се, не смеем да мълчим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Благоев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...