Един вътрешен диалог

23.09.2008 г., 16:58 ч.

Проза » Други

1100 0 0

- Пак дърдориш, не млъкваш! Все от него бягаш, а винаги в него се оказваш.
    - Моето бягство единствено във вашето разобличаване се основава. Да разкривам нищостта ви - за туй съм аз призван.
    - Но това не може да ти бъде основание, чрез него ти не си. Да разтвориш булото на празнословието, за да се покаже, че отдолу скелетът на глупостта, с прогнилите си зъби и пропукани уста, излъхва бледо-розови мечти, в чиято безсмисленост се губим всинца.
    - В това единствено намирам наслада.
    - Но не и основание, да си тук пред мен???
    - Да, но така и твоето отменям.
    - Но тъй, нищо не създаваш, а само разруха сееш.
    - Че какво да правя, когато сам себе си не намирам, в другите ли оправдание да диря!
    - А в себе си, как ще намериш нещо различно от себе си? Нима така не убиваш себе си!?
   - Тъй спирам всичко онуй, което аз не съм.
   - Но тогава и ти не оставаш.
   - А ти, останалият, къде се намираш?
   - Пак с празни думи всичко ще покрием.
   - Разбира се, не смеем да мълчим!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.