Преди да поемат в планината,спряха на последното възможно магазинче,откъдето И. да си вземе бира за из "пътя''който от тук-нататък се  врязваше рязко в чукарите  все по реката,която щеше да ги придружава до края на пътуването им.            По краищата си асфалтът бе осеян с малки и големи скални отломки,което правеше шофирането донякъде и въпрос на късмет!                                                                                                                                                                                                       Видя полицаите отдалече,но въпреки "мерките",които взе го отбиха за проверка!Без да оспорва,подписа актът...Винаги можеха да му изкарат кирливи  ризи''The name of the game"!                                                                                                             -Защо глоба?!!Нали фаровете светят?!                                                                                                                                                -Не се виждали....!                                                                                                                                                                                     Реши да спести на И. съмненията си ,че случилото се  е,по-всяка вероятност,  на нагло подпряната зад стъклото бутилка....а може би и с право!?  Познаваха се не от вчера и знаеше,че И. е от тези,които не търпят критики!Следваше напрежение,изразено в продължително мълчание,което предпочете да избегне...                                                                            

   Сега И.отпи дълга глътка  ,последвана от звучно оригване... Малкото купе се изпълни с натрапчивата миризма на хмел...                                 Малко   са хората,които биха останали равнодушни към такива "обноски", но след дългите съвместни пътувания, бе подтиснал"егото си"за да си изгради" философски" подход  към живота!Подозираше, че в дъното се таяха вездесъщите "комплекси",но какви точно,отговор можеха да намерят само Фройд или Юнг!                                                       А имаше и друго...!Ако не беше   И.,той никога нямаше да тръгне за никъде.И.беше инициатор и организатор на пътуванията ,на които той тръгваше със скрито нежелание,но никога след това не съжаляваше!!И тука беше равновесието,още повече,кой е идеален?! Нима той самият?!                                                                                                                  Пристигнаха по здрач.Очакваше ги затоплена стая,която хазайката(предупредена за пристигането им) бе подготвила предварително.                                                                                                                                                                                               -Къде сте бе пичове?!!-Бай Атанас,е от онези колоритни чешити, неизбежното присъствие във всяко малко градче или село ,които няма как да ви убегнат..                                                                                                                           Самотен стар ерген,над седемдесетте с вехт каскет на карета,поизбледняла зеленикава шуба,препасана от колан с голяма позлатена тока и демоде панталони с широки крачоли,него ще го срещнете неминуемо по стъргалото,най -малко три-четири пъти на ден, дори по едно и също време на различни кюшета...Ако се заговорите,ще разберете,че бърза да посреща роднини или приятели,които всеки момент пристигат...!       И все пак ако се разприказвате,ще узнаете,че той не е случаен или безличен фигурант в живота ,а по-скоро бунтар-визионер,оставил ярки следи в историята,забъркан с какви ли не случки и събития,в които задължително има участие и  някоя видна персона от голямото "добро утро"!!                                                                                                                                                                           -Както винаги...на ски за уикенда!                                                                                                                                                   -Май този път ще си останете само с кафето...Дават го все да вали!!                                                                                       Наистина нямаха късмет!Комбинацията от вятър,мъгла и сняг изключваше ските ,за които бяха тук! На сутринта пренесоха багажа обратно в колата и след кафето на центъра поеха обратният път...                                                                     Бензиностанцията накрая на градчето се състоеше от една колонка за гориво и малка постройка за касата с опрян силаж за автомобилни консумативи..    Момичето бе седнало на скамейката непосредствено до маслата.Обикновено си наливаше сам,но този път не разбра как остави служителката да го обслужи...                                                                           -За колко да бъде?Тънките и нежни пръсти издърпаха непохватно  грубият накрайник на маркуча                                        -Десет литра..                                                                                                                                                                                    -Днеска всички наливат по десет литра...тези надолу и онези нагоре...вие накъде във виелицата..?!!!Усмивката от красивите и бели зъби конрастираше на черната дълга коса..                                                                                                              -Отиваме си...времето ни отряза..!                                                                                                                                                Тя отхвърли с глава кичурите от рамото си ,докато върна обратно с две ръце мущука в гнездото                                                  -Затова пък ще навали  ...на добър път!!                                                                                                                                На обратно им оставаше само спускане ,затова изключи от скорост и остави колата по инерция ,на която с редки изключения щяха да достигнат долината.Шумът от мотора заглъхна и ясно се чуваше бученето от планинският поток.             -Защо не и го каза?!                                                                                                                                                                            -Сигурно е женена ,с деца и ...  !!                                                                                                                                                     -Не се знае....аз бих я поканил на кафе!                                                                                                                                          -Нали сме тръгнали ... !                                                                                                                                                                      -Ако решиш въртиме...,и без това не ми се връща...какво да правя в София....?!                                                                    -Всичко е на момента!.....Който винаги изпускам....!!                                                                                                                   -Нищо," некст тайм"....!                                                                                                                                                           Когато се спуснаха,вече се бе здрачило.Хванаха околовръстното, и докато се влеят в магистралата ноща бе взела властта!                                                                            Натисна газта,докато оборотите се изравниха и от мотора се долавяше едва слабо,монотонно жужене..Таблото се обля в мека,синя светлина,която създаде допълнителен комфорт,нарушаван единствено от прелитащите със свистене  мощни автомобили ,стопове на които се стапяха за миг в мрака,сякаш мимолетни червени мълнии...                                                                                                                                                                                              С тази скорост след час,час и половина щяха да се приберат.Но до тогава имаше много време!До тогава той щеше да бъде в една малка бензиностанция!