Преди да поемат в планината,спряха на последното възможно магазинче,откъдето И. да си вземе бира за из "пътя''който от тук-нататък се врязваше рязко в чукарите все по реката,която щеше да ги придружава до края на пътуването им. По краищата си асфалтът бе осеян с малки и големи скални отломки,което правеше шофирането донякъде и въпрос на късмет! Видя полицаите отдалече,но въпреки "мерките",които взе го отбиха за проверка!Без да оспорва,подписа актът...Винаги можеха да му изкарат кирливи ризи''The name of the game"! -Защо глоба?!!Нали фаровете светят?! -Не се виждали....! Реши да спести на И. съмненията си ,че случилото се е,по-всяка вероятност, на нагло подпряната зад стъклото бутилка....а може би и с право!? Познаваха се не от вчера и знаеше,че И. е от тези,които не търпят критики!Следваше напрежение,изразено в продължително мълчание,което предпочете да избегне...
Сега И.отпи дълга глътка ,последвана от звучно оригване... Малкото купе се изпълни с натрапчивата миризма на хмел... Малко са хората,които биха останали равнодушни към такива "обноски", но след дългите съвместни пътувания, бе подтиснал"егото си"за да си изгради" философски" подход към живота!Подозираше, че в дъното се таяха вездесъщите "комплекси",но какви точно,отговор можеха да намерят само Фройд или Юнг! А имаше и друго...!Ако не беше И.,той никога нямаше да тръгне за никъде.И.беше инициатор и организатор на пътуванията ,на които той тръгваше със скрито нежелание,но никога след това не съжаляваше!!И тука беше равновесието,още повече,кой е идеален?! Нима той самият?! Пристигнаха по здрач.Очакваше ги затоплена стая,която хазайката(предупредена за пристигането им) бе подготвила предварително. -Къде сте бе пичове?!!-Бай Атанас,е от онези колоритни чешити, неизбежното присъствие във всяко малко градче или село ,които няма как да ви убегнат.. Самотен стар ерген,над седемдесетте с вехт каскет на карета,поизбледняла зеленикава шуба,препасана от колан с голяма позлатена тока и демоде панталони с широки крачоли,него ще го срещнете неминуемо по стъргалото,най -малко три-четири пъти на ден, дори по едно и също време на различни кюшета...Ако се заговорите,ще разберете,че бърза да посреща роднини или приятели,които всеки момент пристигат...! И все пак ако се разприказвате,ще узнаете,че той не е случаен или безличен фигурант в живота ,а по-скоро бунтар-визионер,оставил ярки следи в историята,забъркан с какви ли не случки и събития,в които задължително има участие и някоя видна персона от голямото "добро утро"!! -Както винаги...на ски за уикенда! -Май този път ще си останете само с кафето...Дават го все да вали!! Наистина нямаха късмет!Комбинацията от вятър,мъгла и сняг изключваше ските ,за които бяха тук! На сутринта пренесоха багажа обратно в колата и след кафето на центъра поеха обратният път... Бензиностанцията накрая на градчето се състоеше от една колонка за гориво и малка постройка за касата с опрян силаж за автомобилни консумативи.. Момичето бе седнало на скамейката непосредствено до маслата.Обикновено си наливаше сам,но този път не разбра как остави служителката да го обслужи... -За колко да бъде?Тънките и нежни пръсти издърпаха непохватно грубият накрайник на маркуча -Десет литра.. -Днеска всички наливат по десет литра...тези надолу и онези нагоре...вие накъде във виелицата..?!!!Усмивката от красивите и бели зъби конрастираше на черната дълга коса.. -Отиваме си...времето ни отряза..! Тя отхвърли с глава кичурите от рамото си ,докато върна обратно с две ръце мущука в гнездото -Затова пък ще навали ...на добър път!! На обратно им оставаше само спускане ,затова изключи от скорост и остави колата по инерция ,на която с редки изключения щяха да достигнат долината.Шумът от мотора заглъхна и ясно се чуваше бученето от планинският поток. -Защо не и го каза?! -Сигурно е женена ,с деца и ... !! -Не се знае....аз бих я поканил на кафе! -Нали сме тръгнали ... ! -Ако решиш въртиме...,и без това не ми се връща...какво да правя в София....?! -Всичко е на момента!.....Който винаги изпускам....!! -Нищо," некст тайм"....! Когато се спуснаха,вече се бе здрачило.Хванаха околовръстното, и докато се влеят в магистралата ноща бе взела властта! Натисна газта,докато оборотите се изравниха и от мотора се долавяше едва слабо,монотонно жужене..Таблото се обля в мека,синя светлина,която създаде допълнителен комфорт,нарушаван единствено от прелитащите със свистене мощни автомобили ,стопове на които се стапяха за миг в мрака,сякаш мимолетни червени мълнии... С тази скорост след час,час и половина щяха да се приберат.Но до тогава имаше много време!До тогава той щеше да бъде в една малка бензиностанция!
© Васил Иванов Всички права запазени