15 нояб. 2024 г., 05:41

 Ежедневки (126 и 127 част)

529 0 5

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

Ежедневки 126

 

1. Маскирах се, като червило... и получих неограничен достъп до женските устни...

2. Напънах се да пръдна... и късно разбрах, че напанът е бил прекалено силен...

3. Не страдам от нарцисизъм... съвършенството ми не може да страда от нищо свързано с моята личност...

4. Когато пия, нищо не помня... и така ми се губят последните 40 години...

5. Никога нямам претенции... само високи изисквания...

6. Изнесох поетичен рецитал пред стадо маймуни... и те еволюираха в критици...

 

12.11.2024.

 

Ежедневки 127

 

1. Маскирах се, като реалити шоу... и изгубих връзка с реала...

2. Наядох се, като за последно... оказа се, че съм познал...

3. Монтирах си аларма срещу крадци... откраднаха ми и нея...

4. У нас пазачите са 2 зли кучки... жената и тъщата...

5. Колкото повече скитам... толкова повече не знам накъде съм тръгнал...

6. Музата ми знае как да провокира въображението ми... когото е облечена само с вдъхновение...

 

13.11.2024./14.11.2024.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

следваща част...

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пепи, за съжаление съм абонат само на порно сайтове 😒🤔😒
    😂🤣😂
    Мерсаж.
  • "4. Когато пия, нищо не помня... и така ми се губят последните 40 години.." - ако си абонат потребител на авторски сайтове, потърси си ги там! 😆
  • Мерсаж, Петре, Скити 😂
  • Готини!
    Браво!
  • Еха, говорим за пръднята като изкуство или за заобикалящото ни...
    Обаче, по 127.4, много си добре... моето куче е само едно, другото ми го взеха...ноо, истината е , че се посмях де и чак потърсих някакво застояло червило.

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...