mislitel (Георги Каменов) mislitel (Георги Каменов)
78 1.4K
Nov 15, 2024, 5:41 AM

 Ежедневки (126 и 127 част)

528 0 5

Multi-part work to contents

1 min reading

Ежедневки 126

 

1. Маскирах се, като червило... и получих неограничен достъп до женските устни...

2. Напънах се да пръдна... и късно разбрах, че напанът е бил прекалено силен...

3. Не страдам от нарцисизъм... съвършенството ми не може да страда от нищо свързано с моята личност...

4. Когато пия, нищо не помня... и така ми се губят последните 40 години...

5. Никога нямам претенции... само високи изисквания...

6. Изнесох поетичен рецитал пред стадо маймуни... и те еволюираха в критици...

 

12.11.2024.

 

Ежедневки 127

 

1. Маскирах се, като реалити шоу... и изгубих връзка с реала...

2. Наядох се, като за последно... оказа се, че съм познал...

3. Монтирах си аларма срещу крадци... откраднаха ми и нея...

4. У нас пазачите са 2 зли кучки... жената и тъщата...

5. Колкото повече скитам... толкова повече не знам накъде съм тръгнал...

6. Музата ми знае как да провокира въображението ми... когото е облечена само с вдъхновение...

 

13.11.2024./14.11.2024.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

next part...

© Георги Каменов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • mislitel (Георги Каменов)
    mislitel (Георги Каменов)
    Пепи, за съжаление съм абонат само на порно сайтове 😒🤔😒
    😂🤣😂
    Мерсаж.
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    "4. Когато пия, нищо не помня... и така ми се губят последните 40 години.." - ако си абонат потребител на авторски сайтове, потърси си ги там! 😆
  • mislitel (Георги Каменов)
    mislitel (Георги Каменов)
    Мерсаж, Петре, Скити 😂
  • Скитницa
    Скитницa
    Готини!
    Браво!
  • PetarStoyanov (Petar stoyanov)
    PetarStoyanov (Petar stoyanov)
    Еха, говорим за пръднята като изкуство или за заобикалящото ни...
    Обаче, по 127.4, много си добре... моето куче е само едно, другото ми го взеха...ноо, истината е , че се посмях де и чак потърсих някакво застояло червило.

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Prose 3.9K 5.0

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Prose 5.4K 5.0

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Prose 1.3K 5.0

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Prose 3.8K 5.0

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Prose 4.2K 4.9

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Prose 4.1K 4.9