Qndov (Никола Яндов)
420 775
18 окт. 2024 г., 21:48

Глухият не чува но си нагажда 

  Проза » Рассказы, Юмористическая
168 2 8
2 мин за четене

       Дядо Георги билкарят, когото в селото и околията всички познаваха, стоеше на селската спирка и чакаше автобуса за града. Млад мъж, на когото неотдавна той беше помогнал с билки за лек, мина с камиона си покрай него и като го видя спря. Отвори вратата на камиона и помагайки си с ръка на въпроса попита:

       - За къде си тръгнал, дядо Георги?

       - За града, младеж! - отговори му той.

       - Качвай се тогава! Аз ще те откарам! - пак с жест на ръката го покани младият мъж.

      Старецът се качи и седна на седалката до него. След като камионът потегли, той го попита:

      - Как се казваш, млади момко?

      - Иван съм, дядо Георги! - отвърна му младият човек.

      Тъй като доста недочуваше, а и двигателят на камиона вече вдигаше шум, на стареца му се счу друго: -,,Пиян съм, дядо Георги!" -,,Ха, сега е втасахме!" - стресна го мисълта и той вторачи поглед напред, без повече нещо да попита.

       Напрежението от тази информация изгони всички мисли от главата на дядо Георги и го накара непрекъснато да наблюдава с крайчеца на окото си ,,пияното" шофьорче. Да затвърди страховете му, шофьорчето започна тихичко да си пее някаква песен.

      ,,- Ха, сега и пропя! Каква е тая младеж на тия времена, бе? Пие, пуши, дрогира се и отгоре на всичко това сяда зад волана да кара! Ох, веднъж да стигнем до града! Ама ще стигнем ли ...?

       Когато най - после пристигнаха и камиона спря, той с въздишка, почти на себе си, каза:

       - Пиян, не пиян, но живи и здрави пристигнахме! Отвори вратата, слезе, обърна се и попита: - Та как ти е името, добри момко ?

       - Иван, Иван съм дядо Георги! - на много висок глас този път каза Иван виждайки, че дядо Георги е с доста напреднала глухота и не е чул името му първия път.

      - А-а-а, Иван си значи? - каза на глас старецът, а мисълта в главата му каза друго: ,,- Той бил Иван, а на мене ми се счу, че е пиян. Те хората хубаво са казали, че глухият не чува, но си нагажда, та и аз да не остана по - назад. Тюх, да му се не види и глухотата! Заради нея що притеснение брах през целият път!" - и на висок глас се обърна към Иван: - Благодаря ти, Иване, за услугата! Да си ми жив и здрав за доброто дело!

       - Благодаря, дядо Георги! И ти да си жив и здрав, и дълги години да помагаш на хората!

       След разменените благодарности, Иван подкара камиона си, а дядо Георги се запъти за там, за където беше тръгнал от село.

© Никола Яндов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Човекът е човек, когато е на път! Пеньо Пенев »

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??