18.10.2024 г., 21:48

Глухият не чува но си нагажда

924 3 9
2 мин за четене

       Дядо Георги билкарят, когото в селото и околията всички познаваха, стоеше на селската спирка и чакаше автобуса за града. Млад мъж, на когото неотдавна той беше помогнал с билки за лек, мина с камиона си покрай него и като го видя спря. Отвори вратата на камиона и помагайки си с ръка на въпроса попита:

       - За къде си тръгнал, дядо Георги?

       - За града, младеж! - отговори му той.

       - Качвай се тогава! Аз ще те откарам! - пак с жест на ръката го покани младият мъж.

      Старецът се качи и седна на седалката до него. След като камионът потегли, той го попита:

      - Как се казваш, млади момко?

      - Иван съм, дядо Георги! - отвърна му младият човек.

      Тъй като доста недочуваше, а и двигателят на камиона вече вдигаше шум, на стареца му се счу друго: -,,Пиян съм, дядо Георги!" -,,Ха, сега е втасахме!" - стресна го мисълта и той вторачи поглед напред, без повече нещо да попита.

       Напрежението от тази информация изгони всички мисли от главата на дядо Георги и го накара непрекъснато да наблюдава с крайчеца на окото си ,,пияното" шофьорче. Да затвърди страховете му, шофьорчето започна тихичко да си пее някаква песен.

      ,,- Ха, сега и пропя! Каква е тая младеж на тия времена, бе? Пие, пуши, дрогира се и отгоре на всичко това сяда зад волана да кара! Ох, веднъж да стигнем до града! Ама ще стигнем ли ...?

       Когато най - после пристигнаха и камиона спря, той с въздишка, почти на себе си, каза:

       - Пиян, не пиян, но живи и здрави пристигнахме! Отвори вратата, слезе, обърна се и попита: - Та как ти е името, добри момко ?

       - Иван, Иван съм дядо Георги! - на много висок глас този път каза Иван виждайки, че дядо Георги е с доста напреднала глухота и не е чул името му първия път.

      - А-а-а, Иван си значи? - каза на глас старецът, а мисълта в главата му каза друго: ,,- Той бил Иван, а на мене ми се счу, че е пиян. Те хората хубаво са казали, че глухият не чува, но си нагажда, та и аз да не остана по - назад. Тюх, да му се не види и глухотата! Заради нея що притеснение брах през целият път!" - и на висок глас се обърна към Иван: - Благодаря ти, Иване, за услугата! Да си ми жив и здрав за доброто дело!

       - Благодаря, дядо Георги! И ти да си жив и здрав, и дълги години да помагаш на хората!

       След разменените благодарности, Иван подкара камиона си, а дядо Георги се запъти за там, за където беше тръгнал от село.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

6 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...