Дядо Георги билкарят, когото в селото и околията всички познаваха, стоеше на селската спирка и чакаше автобуса за града. Млад мъж, на когото неотдавна той беше помогнал с билки за лек, мина с камиона си покрай него и като го видя спря. Отвори вратата на камиона и помагайки си с ръка на въпроса попита:
- За къде си тръгнал, дядо Георги?
- За града, младеж! - отговори му той.
- Качвай се тогава! Аз ще те откарам! - пак с жест на ръката го покани младият мъж.
Старецът се качи и седна на седалката до него. След като камионът потегли, той го попита:
- Как се казваш, млади момко?
- Иван съм, дядо Георги! - отвърна му младият човек.
Тъй като доста недочуваше, а и двигателят на камиона вече вдигаше шум, на стареца му се счу друго: -,,Пиян съм, дядо Георги!" -,,Ха, сега е втасахме!" - стресна го мисълта и той вторачи поглед напред, без повече нещо да попита.
Напрежението от тази информация изгони всички мисли от главата на дядо Георги и го накара непрекъснато да наблюдава с крайчеца на окото си ...