20 мая 2019 г., 09:07

 GodSaga - Част 1 - Произходът на Вселената

966 1 2
2 мин за четене

Дали животът ни е низ от случайности или съществува сила, която следи и управлява всеки наш ход? Нищо не може да се каже със сигурност, освен, че нищо не е под наш контрол. Не можем да щракнем с пръсти и на мига да върнем времето назад или да надникнем в бъдещето, за да видим какво ни очаква. Не можем да живеем вечно, смъртта очаква всеки. Привързваме се към същества и предмети, скърбим когато ги губим. Не избираме кога и къде да се родим; не избираме кога, как и къде ще умрем. Чувстваме, кървим и страдаме. Това не е нашия избор. Какво стои тогава зад чудото на живота?
Разказват, че съществуват сили, невъобразими и извечни, много преди раждането на Вселената. Наричаме ги Богове. Много са статуите и образите им, на които се кланяме; макар, че никой смъртен не ги е виждал наистина. Много са имената и молитвите, които изричаме, но никога никой смъртен не разговарял истински с тях: никой не знае дали ни чуват,дали откликват на молитвите ни. Някои казват, че боговете не говорят по начин, по който смъртните можем да си представим. Един лек полъх на вятъра или оглушителен гръм могат да бъдат тълкувани като начин, по който да общуват с нас. Може би дори собственият ни вътрешен диалог е всъщност диалог с боговете.
Двете най-големи мистерии на човечеството са откъде сме дошли и къде отиваме след като умрем. Старите казват, че когато боговете създали Вселената, първоначално в нея царял пълен хаос. Невъобразимо количество енергия бушувало, въртяло се с огромна скорост,създавайки още енергия, Гигантски огнъове, разтопяващи и най-твърдия метал, пламтяли, превръщали се в светкавици и после обратно в огън. А вселената за боговете е това, което е градината за един градинар. Затова трябвало да подредят целия този хаос. Създали студа, за да може да озаптят бушуващите огньове,превърнали енергията в кълба, които наричаме звезди. На звездите,боговете дали жизнен цикъл,а след като някоя звезда умре, избухвала в облаци от цветове, в които се раждали още звезди, още по-красиви от предишната. Невидима мрежа поддържала всичко в ред. Това била градината на боговете в началния ѝ вид. Тук те щели да отглеждат неща, които и до ден днешен продължаваме да откриваме. А самите ние сме семената в тяхната градина.
Как са се появили първите хора? Едни казват, че били направени от задните кости на гиганти, други, че са се появили от пръстта, трети - че сме дошли от морето. Дори някои хора стигат до там, да твърдят, че произлизаме от маймуните! Но от векове предците ни разказват как първите хора били изковани в ядрото на една от най-ярките звезди във Вселената. Затова се знае, че когато съзреш падаща звезда на нощното небе, нейде някой умира, а друг се ражда. Сигурно това е причината никой от нас да не помни как и кога се е появил на този свят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Денис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Животът се зародил в океана - marco777 (Марко) - ама каква е гъбата: отровна или халюциогенна?!
  • На 6 Април 1928 в Чикаго се е родил един човек, който направи откритие, за което получи Нобелова награда и което до някъде може да даде отговор на въпросите за произхода на човека. По-късно той каза, че мозъкът на белият човек е по-развит от този на черния и за това белите сме длъжни да се грижим за черните хора. Това му изказване го доведе до фалит. Наложи се да продаде Нобеловата си награда на търг. Купи я един руски магнат, който го покани в руската академия на науките и му я връчи отново.Това се случи на 17 юни 2015.
    По заключения на неговото откритие, първият организъм родственик на човека е гъба в японско море. Тя съдържа ДНК код на всички същества след нея, което за сега я поставя като основа на животинския свят.
    Това мога да отговоря на последното ти изречение. Поздрави за творбата. Хареса ми много.

    Чакай ! Щях да забравя. Човекът, за когото говорим, се казва Джеймс Уотсън - откривателят на структурата на ДНК.

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...