Дали животът ни е низ от случайности или съществува сила, която следи и управлява всеки наш ход? Нищо не може да се каже със сигурност, освен, че нищо не е под наш контрол. Не можем да щракнем с пръсти и на мига да върнем времето назад или да надникнем в бъдещето, за да видим какво ни очаква. Не можем да живеем вечно, смъртта очаква всеки. Привързваме се към същества и предмети, скърбим когато ги губим. Не избираме кога и къде да се родим; не избираме кога, как и къде ще умрем. Чувстваме, кървим и страдаме. Това не е нашия избор. Какво стои тогава зад чудото на живота?
Разказват, че съществуват сили, невъобразими и извечни, много преди раждането на Вселената. Наричаме ги Богове. Много са статуите и образите им, на които се кланяме; макар, че никой смъртен не ги е виждал наистина. Много са имената и молитвите, които изричаме, но никога никой смъртен не разговарял истински с тях: никой не знае дали ни чуват,дали откликват на молитвите ни. Някои казват, че боговете не говорят по начин, по който смъртните можем да си представим. Един лек полъх на вятъра или оглушителен гръм могат да бъдат тълкувани като начин, по който да общуват с нас. Може би дори собственият ни вътрешен диалог е всъщност диалог с боговете.
Двете най-големи мистерии на човечеството са откъде сме дошли и къде отиваме след като умрем. Старите казват, че когато боговете създали Вселената, първоначално в нея царял пълен хаос. Невъобразимо количество енергия бушувало, въртяло се с огромна скорост,създавайки още енергия, Гигантски огнъове, разтопяващи и най-твърдия метал, пламтяли, превръщали се в светкавици и после обратно в огън. А вселената за боговете е това, което е градината за един градинар. Затова трябвало да подредят целия този хаос. Създали студа, за да може да озаптят бушуващите огньове,превърнали енергията в кълба, които наричаме звезди. На звездите,боговете дали жизнен цикъл,а след като някоя звезда умре, избухвала в облаци от цветове, в които се раждали още звезди, още по-красиви от предишната. Невидима мрежа поддържала всичко в ред. Това била градината на боговете в началния ѝ вид. Тук те щели да отглеждат неща, които и до ден днешен продължаваме да откриваме. А самите ние сме семената в тяхната градина.
Как са се появили първите хора? Едни казват, че били направени от задните кости на гиганти, други, че са се появили от пръстта, трети - че сме дошли от морето. Дори някои хора стигат до там, да твърдят, че произлизаме от маймуните! Но от векове предците ни разказват как първите хора били изковани в ядрото на една от най-ярките звезди във Вселената. Затова се знае, че когато съзреш падаща звезда на нощното небе, нейде някой умира, а друг се ражда. Сигурно това е причината никой от нас да не помни как и кога се е появил на този свят...