Е, дойде най-сетне. Значи ти си била първото нещо, посрещнало баща ти на прага...
Отдръпваш се, когато протягам ръка, за да докосна косите ти. Съзирам в очите ти страх и омраза. Разбирам те. Знам какво изпитваш - ти, съвършената, недокоснатата. Защото и други изпитват същото, когато ме зърнат.
Аз съм Чудовището, Звярът... Синята брада, ако щеш - макар барон Жил дьо Ре* отдавна да е мъртъв. Погледни себе си: златисти коси, румени страни, очи с цвета на небето, устни като черешов плод... А сега погледни мен - огромен, приведен, заплашителен; с изтляваща плът под очуканата броня...
Не винаги съм бил такъв, мила моя. Не. Някога името ми беше Девкалион, граф на Тул. Някога бях почитан и уважаван, притежавах всичко... или поне така си мислех тогава.
Питаш ме как станах това, което съм сега? С грешка. С една съдбовна грешка. Убих - умишлено, признавам. Ставаше въпрос за жена, разбира се. Бях влюбен до полуда в нея - и си въобразявах, че тя отвръща на чувствата ми. Затова полудях, когато ми до ...