marco777 (Марко)
41 3008
20 сент. 2009 г., 22:54  

Хищник (Чикагски историйки) 

  Проза » Рассказы
3435 4 41
6 мин за четене

                                                                      Хищник

                                                        Чикагски историйки

 

Седя на масата, а срещу  мен е моето момиче. Всъщност тя още не знае,  че е мое момиче, защото  не сме се запознали. Всяка година евреите от Чикаго организират бал. И днес аз присъствам на този бал, но не съм един от тях. А моето момиче е. И не знае,  че аз не съм. Очарователна и нежна. Усмихната и сладкодумна.  Харесах си я у една стара приятелка. Не успях да се запозная с нея, но разбрах, че е от еврейски произход и ще ходи на бала. Сега тя седи срещу мен и си мисли, че това е случайно. Животът е пълен със случайности, но в случая, тази ми струваше една бутилка българско вино, подарено на организаторката на бала.

Моето момиче вижда в мен един усмихнат,  тридесет и пет годишен мъж. Облечен в марков костюм. Копринена риза, избрана с вкус и вратовръзка, осъществяваща хармонията със сакото. Една златна, с диамантен връх игла, плахо внася аристократичен нюанс в тази хармония. Разбира се, иглата е  fake . Отваряме английско-българския речник и прочитаме срещу думата fake - фалшификация, имитация, подправка. Точно така. Иглата е фалшива, както и целият ми външен вид. Костюмът е втора употреба, грижливо подбран сред десетките си маркови събратя, висящи по закачалките. За моден консултант си бях избрал продавачката  – млада индийка, ухаеща на къри и запържен лук.  По професия съм чистач в един голям супермаркет и получавам минималната заплата за Америка.

Ще попитате, какво правя на еврейския бал сред богатите? Дебна. Защото съм един хищник, жаден за емоции. И моето момиче е хищник, но търси тлъста плячка. А плячката е около нея. Разни евреи с шапчици на темето се оглеждат плахо за съпруги. Някои от тях са довели и бащите си за съвет. По стар закон, евреин е този, на когото майката е еврейка. Бащата няма значение. Значи, за да си в обществото, трябва да се ожениш за еврейка, за да ти се родят еврейчета. Жената е на уважение и цял живот не работи, а харчи парите на мъжа си. Към това се стреми и моето момиче. Гледа ме мило и ме преценява. Заговарям я с усмивка и на първия бавен танц я грабвам.  Една очарователна жена. Забивам носа си в ухото ù и започвам да разкривам чувствата си към нея, единственото истинско в мен. Тя ме слуша с притворени от удоволствие очи. После сядаме и се гледаме с погледи, от които прехвърчат искри, когато се срещнат. И отново танц. Бавно я дебна и придърпвам, за да не събудя у нея инстинкта за самосъхранение. Разбира се, че няма да я лъжа. Ще ù кажа истината. Ще ù кажа, че не съм от техните, но не сега. Още малко да  раздухам перушината ù. Още малко да погаля женското ù самолюбие и ще я пусна. Нека събере самочувствие.Тя е мила и го заслужава.

В салона организират конкурс за красавица на вечерта. Всички се суетят. Правят списък.

- Ти си най-красивата тук, мила. Запиши се.

- Благодаря, но мисля, че ме надценяваш. Има много по-красиви от мен.

По-красива. Как може да се определи коя жена е по-красива? Всяка жена си има чар. Всеки мъж усеща чара на жената по различен начин. Един харесва очите, друг - гърдите,  трети… знам ли какво.

  Тя се дърпа, но  отивам и я записвам.

- Честито! Твоят номер е двадесет и пет.

Гледам вълнението в прекрасните очи. Женствеността  надделява. Ще се състезава. Предстартова треска. Стискам ръцете ù. Давам ù последни указания. Пожелавам ù късмет.

- Наистина ли мислиш, че мога да спечеля?

- Вярвай ми! Ти си най-красивата.

Тя трепери от възбуда и нетърпение. Очите ù, ах, тези прекрасни очи!

- Спокойно! – целувам нежната ръка. Изпращам я до подиума.

Безпроблемно влиза в петицата. На втория етап гласува публиката. Минават пет момичета с пет кутии,  носещи номерата на участничките. Всеки пуска пари в кутията на своята фаворитка. Събралата най-голямата сума печели първо място и  бутилка вино.

Гледам как евреите пускат  монети и ми идва да се разсмея на глас. Един пуска пет долара и поглежда баща си. Старият одобрително кима.

Моето момиче се връща на масата, за да дочака резултата от гласуването. Тя се притиска до мен и трепери от вълнение. Още миг и:

-  Победител в конкурса за красота е номер двадесет и пет.

Тя стои и не вярва на ушите си. Целувам я. Отвсякъде я поздравяват. Прегръщат я. Изреждат се да ù честитят. Подаряват ù бутилка марково бяло вино, огромен букет цветя и я препасват с лентата на победител. Заради този миг си заслужаваше вечерта. Да видя щастието в красивите очи. Да усетя тръпката. Сега тя е най-желаната - моето момиче.

Идва при мен и ме прегръща.

- Знаеш ли? Искам да ти призная нещо. Аз не съм от вашите. Не съм евреин.

- Не! – тя ме гледа с разширени очи. - Кажи ми, че се шегуваш.

- Не се шегувам.

Тя ме прегръща и се притиска в мен.

- Да знаеш кой е пуснал сто долара в моята кутия? - прошепва тихо и ме гледа изпитателно.

Усмихвам се.

- Благодаря ти. Никой от нашите няма да го извърши просто така - за нищо. Познавам си хората. Защо го направи?

- Исках да улесня твоя избор. Всички мъже са в крака ти. Избирай.

В този миг  нямаше нищо по-прекрасно от това, което съзирах в погледа ù.

- Избирам теб.

- Не, мила. Аз не съм от вашите. Не забравяй за какво си дошла.

Горките евреи. Те не знаят, че най-голямото щастие е да даваш от себе си на другите,  а не да получаваш. Да четеш благодарността и възхищението в очите на хората,  да чувстваш приятели до себе си. Тогава си силен.  Усещаш щастието, че няма човек, когото да си ощетил. Усещаш аурата на благопожелание отвсякъде. Това те зарежда с енергия. Тогава се чувстваш истински мъжкар, Бог, а не дребна душица.

Започва бавна музика. Тя ме поглежда, но аз поклащам отрицателно глава. Идват и я канят. Един, втори. Тя е дамата на вечерта. Може би загубих моето момиче.

Една четиридесетгодишна дама ме кани да танцуваме и пуска в джоба ми визитната си картичка. Аз съм хищник. Преследвам. Не обичам наготово, но ще ù се обадя. Може би има красиви приятелки. Обикалям и се запознавам. Събирам визитни картички.

Моето момиче и то е „наскубало” доста от тях.  Балът завършва. Помагам ù да занесе букета и виното до колата.

- Изморена ли си?

- Да. Защо питаш?

- Искам да те заведа на една полска дискотека. Ще танцуваме цяла нощ.

- Ти ми подари една незабравима вечер. Знаеш, че не мога да ти откажа.

- Зная.

                                                                   -

 

Събуждам се. Обед е. Едно прекрасно създание се е сгушило до мен. Отваря очи и подава голото си рамото, за да го целуна,  а аз хитро повдигам завивката и ухапвам голото дупе.

- Ай, защо ме хапеш? – глезено се смее моето момиче.

- Защото съм хищник, също като теб, моя красавице от еврейски произход.

 

© Марко Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички !
  • Марко, какъв прекрасен разказ си написал преди 10 години! Радвам се, че го открих!
  • Много хубава история!
  • Прекрасен разказ и дано е била истинска история, а не само за една нощ.
  • Благодаря Сиси ! Това е писано преди десет години. Надявам се новите творби да са по-добри.
    Благодаря, Мариана , Светлана, Цвети и всички!
  • Много забавно и увлекателно четиво. И истинско
  • Прекрасен разказ! С палава нотка. А такива мъже с такъв образ...Поздрави, Марко!
  • Ох, много сладък разказ ....
  • "Усещаш щастието, че няма човек, когото да си ощетил."
    !!!
  • И аз щях да акцентирам на абзаца, който Довереница е пососчила,но няма смисъл да го приписвам отново. Създава представа за ценностната система на автора. Поздравявам те за стила и увлекателния начин на писане!
  • Умееш да завладяваш с писането си!
    Поздравления!
  • "Горките евреи. Те не знаят, че най-голямото щастие е да даваш от себе си на другите, а не да получаваш. Да четеш благодарността и възхищението в очите на хората, да чувстваш приятели до себе си. Тогава си силен. Усещаш щастието, че няма човек, когото да си ощетил. Усещаш аурата на благопожелание отвсякъде. Това те зарежда с енергия. Тогава се чувстваш истински мъжкар, Бог, а не дребна душица"

    Отличен стил!Отново благодаря за удоволствието!
  • Удоволствие бе да прочета. Водиш повествованието леко и езикът ти еразбираме. Поздрави.
  • С предното те открих, а сега ми стана още по-интересно. Явно има още да чета, но по-късно.
  • Много съм доволна,че те открих!Харесвам преплитането на мъдрост и хумор,ах,добре че е той...Чудесни произведения и изказ!!!
  • Прочетох с огромно удоволствие всичко, което си публикувал Посмях се от сърце Благодаря Не пишеш ли вече? Поздрав!!!
  • "Най-голямото щастие е да даваш от себе си на другите, а не да получаваш."
    Очарована съм.....!
  • И тук бях!
    Благодаря!
  • Много ми харесва!Прочетох с голям интерес!Поздрав!
  • Седя на масата, а срещу мен е моето момиче. Всъщност тя още не знае, че е мое момиче, защото не сме се запознали...

    - Ти ми подари една незабравима вечер. Знаеш, че не мога да ти откажа.
    - Зная.

    Винаги ли става това, което кажеш?! Ах, Марко, Марко какъв си бил ти?! Търпелив бил, а я как хапе!!!

  • Благодаря, Веси и Валке!Желая ви приятен ден !
  • Ох, от кога не съм те чела чаровнико...липсваха ми твоите разкази, но ще наваксам!
  • Хей,Дениса !Липсваш ни, момиче.Чакаме новите ти творби.
    Благодаря,Капитане. Този път няма в ръкава. Честна моряшка.
  • Хищник лииииии? При толкова хиени какво му остава на човек!
    Браво Маркус, дерзай приятелю- разсмя ме, щом и на евреите можеш да скриеш топката!
  • hubaf , увли4ащ разказ! стори ми се 4ист и ясен ! да видим ,сегаа,кой по4ва да вади асаци от ръкава
  • Благодаря, Грег ! А представяш ли си да си къркаме 1001 нощ, а Джини- Арабина да сменя само бутилките.
    Ваня, благодаря ! Обожавам поезията ти !
    Галена, благодаря !Последната ти творба"Обич" е невероятна".
  • И аз се порових в творчеството ти, само че без да питам дали може! Много се забавлявах, а бай Ставри направо ме разби!
  • Страхотно пишеш! Владееш словото, организацията на текста, мотивираш поведението на героите си, държиш в очакване до последната буква!...Браво! Благодаря ти за удоволствието!
  • Марко, Чикагските ти истории са като съвременните 1001 нощ. Много ме кефят. Поздравления и давай още.
  • Марко, благодаря ти за високата чест, но дай ми време от дистанция да осмисля нещата, защото все още съм бясна!
  • Благодаря ви Приятели!
    Илияна, радвам се , че ти е харесало.След последното ти невероятно превъплашение си отново жена.Чакам новият разказ в синьо.
    Светлана, благодаря ти! Да пием по глътка надежда,защо не по две? Наздраве!
    Страннико, благодаря ти брат!Щастлив си ти .Едно време за твоя хумор пращали в Белене.Пиши! Бъди съвестта на нацията.
    Благодаря, Павлина!
    Лунна Светлина, права си ,мила.В мен има по нещо от всеки мой герой. Дано не е отрицателното.
    Весислава,благодаря! Обожавам фантастиката ти.Творбата ти ми напомя за един японски фантаст Шиничи Хоши.Всеки разказ завършва с мъдрост.
    Фейче, радвам се, че ме посети.Моите истории са нищо в сравнение на това , което можеш ти да ни разкажеш.Обеща ми да си помислиш.Помниш ли? И Антонела те помоли за същото.http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=176956. Напиши ги, Фейче ! Направи го.
  • Прочетох с интерес. Позравявам те за стила - леко и увлекателно разказваш. Очаквам още истории!
  • Марко, впечатлена съм толкова много, че цялата ми словоохотливост се скри в един ъгъл и наведе глава - това не се случва често. Затова, само ще ти благодаря за удоволствието, което ми достави с този разказ.
  • Красива история... Красиво разказана...
  • Сърдечни поздрави, Марко! Прекрасен разказ
  • Чудесен стил. Целият разказ е като танц, в който не знаеш какво най-накрая ще измислят музикантите и уж си подготвен, а се оставяш на изненадата и си доволен от това.
    За мен беше удоволствие да прочета разказа и да го преживея.
    Поздрав!
  • Благодаря ти Веске!На хищника му беше много готино. Но не е по- хитър от еврейте.Бъди сигурна.
    Благодаря,Дани!
    Благодаря,че мислиш, като мен Нина.
    Миа, да пием за хищниците!
    Така е Нели.И ти разсъждаваш като хищник...а може би си ?
  • Страхотна тактика има хищника; Свобода!!!! Свободата за избереш - тогава даваш много повече!Насила хубост не става! Сам избираш...
  • Прав си за даването, Марко! Много си прав. Хубав разказ.
  • Хареса ми!
Предложения
: ??:??