Хищник (Чикагски историйки)

                                                                      Хищник

                                                        Чикагски историйки

Седя на масата, а срещу  мен е моето момиче. Всъщност тя още не знае,  че е мое момиче, защото  не сме се запознали. Всяка година евреите от Чикаго организират бал. И днес аз присъствам на този бал, но не съм един от тях. А моето момиче е. И не знае,  че аз не съм. Очарователна и нежна. Усмихната и сладкодумна.  Харесах си я у една стара приятелка. Не успях да се запозная с нея, но разбрах, че е от еврейски произход и ще ходи на бала. Сега тя седи срещу мен и си мисли, че това е случайно. Животът е пълен със случайности, но в случая, тази ми струваше една бутилка българско вино, подарено на организаторката на бала.

Моето момиче вижда в мен един усмихнат,  тридесет и пет годишен мъж. Облечен в марков костюм. Копринена риза, избрана с вкус и вратовръзка, осъществяваща хармонията със сакото. Една златна, с диамантен връх игла, плахо внася аристократичен нюанс в тази хармония. Разбира се, иглата е  fake . Отваряме английско-българския речник и прочитаме срещу думата fake - фалшификация, имитация, подправка. Точно така. Иглата е фалшива, както и целият ми външен вид. Костюмът е втора употреба, грижливо подбран сред десетките си маркови събратя, висящи по закачалките. За моден консултант си бях избрал продавачката  – млада индийка, ухаеща на къри и запържен лук.  По професия съм чистач в един голям супермаркет и получавам минималната заплата за Америка.

Ще попитате, какво правя на еврейския бал сред богатите? Дебна. Защото съм един хищник, жаден за емоции. И моето момиче е хищник, но търси тлъста плячка. А плячката е около нея. Разни евреи с шапчици на темето се оглеждат плахо за съпруги. Някои от тях са довели и бащите си за съвет. По стар закон, евреин е този, на когото майката е еврейка. Бащата няма значение. Значи, за да си в обществото, трябва да се ожениш за еврейка, за да ти се родят еврейчета. Жената е на уважение и цял живот не работи, а харчи парите на мъжа си. Към това се стреми и моето момиче. Гледа ме мило и ме преценява. Заговарям я с усмивка и на първия бавен танц я грабвам.  Една очарователна жена. Забивам носа си в ухото ù и започвам да разкривам чувствата си към нея, единственото истинско в мен. Тя ме слуша с притворени от удоволствие очи. После сядаме и се гледаме с погледи, от които прехвърчат искри, когато се срещнат. И отново танц. Бавно я дебна и придърпвам, за да не събудя у нея инстинкта за самосъхранение. Разбира се, че няма да я лъжа. Ще ù кажа истината. Ще ù кажа, че не съм от техните, но не сега. Още малко да  раздухам перушината ù. Още малко да погаля женското ù самолюбие и ще я пусна. Нека събере самочувствие.Тя е мила и го заслужава.

В салона организират конкурс за красавица на вечерта. Всички се суетят. Правят списък.

- Ти си най-красивата тук, мила. Запиши се.

- Благодаря, но мисля, че ме надценяваш. Има много по-красиви от мен.

По-красива. Как може да се определи коя жена е по-красива? Всяка жена си има чар. Всеки мъж усеща чара на жената по различен начин. Един харесва очите, друг - гърдите,  трети… знам ли какво.

  Тя се дърпа, но  отивам и я записвам.

- Честито! Твоят номер е двадесет и пет.

Гледам вълнението в прекрасните очи. Женствеността  надделява. Ще се състезава. Предстартова треска. Стискам ръцете ù. Давам ù последни указания. Пожелавам ù късмет.

- Наистина ли мислиш, че мога да спечеля?

- Вярвай ми! Ти си най-красивата.

Тя трепери от възбуда и нетърпение. Очите ù, ах, тези прекрасни очи!

- Спокойно! – целувам нежната ръка. Изпращам я до подиума.

Безпроблемно влиза в петицата. На втория етап гласува публиката. Минават пет момичета с пет кутии,  носещи номерата на участничките. Всеки пуска пари в кутията на своята фаворитка. Събралата най-голямата сума печели първо място и  бутилка вино.

Гледам как евреите пускат  монети и ми идва да се разсмея на глас. Един пуска пет долара и поглежда баща си. Старият одобрително кима.

Моето момиче се връща на масата, за да дочака резултата от гласуването. Тя се притиска до мен и трепери от вълнение. Още миг и:

-  Победител в конкурса за красота е номер двадесет и пет.

Тя стои и не вярва на ушите си. Целувам я. Отвсякъде я поздравяват. Прегръщат я. Изреждат се да ù честитят. Подаряват ù бутилка марково бяло вино, огромен букет цветя и я препасват с лентата на победител. Заради този миг си заслужаваше вечерта. Да видя щастието в красивите очи. Да усетя тръпката. Сега тя е най-желаната - моето момиче.

Идва при мен и ме прегръща.

- Знаеш ли? Искам да ти призная нещо. Аз не съм от вашите. Не съм евреин.

- Не! – тя ме гледа с разширени очи. - Кажи ми, че се шегуваш.

- Не се шегувам.

Тя ме прегръща и се притиска в мен.

- Да знаеш кой е пуснал сто долара в моята кутия? - прошепва тихо и ме гледа изпитателно.

Усмихвам се.

- Благодаря ти. Никой от нашите няма да го извърши просто така - за нищо. Познавам си хората. Защо го направи?

- Исках да улесня твоя избор. Всички мъже са в крака ти. Избирай.

В този миг  нямаше нищо по-прекрасно от това, което съзирах в погледа ù.

- Избирам теб.

- Не, мила. Аз не съм от вашите. Не забравяй за какво си дошла.

Горките евреи. Те не знаят, че най-голямото щастие е да даваш от себе си на другите,  а не да получаваш. Да четеш благодарността и възхищението в очите на хората,  да чувстваш приятели до себе си. Тогава си силен.  Усещаш щастието, че няма човек, когото да си ощетил. Усещаш аурата на благопожелание отвсякъде. Това те зарежда с енергия. Тогава се чувстваш истински мъжкар, Бог, а не дребна душица.

Започва бавна музика. Тя ме поглежда, но аз поклащам отрицателно глава. Идват и я канят. Един, втори. Тя е дамата на вечерта. Може би загубих моето момиче.

Една четиридесетгодишна дама ме кани да танцуваме и пуска в джоба ми визитната си картичка. Аз съм хищник. Преследвам. Не обичам наготово, но ще ù се обадя. Може би има красиви приятелки. Обикалям и се запознавам. Събирам визитни картички.

Моето момиче и то е „наскубало” доста от тях.  Балът завършва. Помагам ù да занесе букета и виното до колата.

- Изморена ли си?

- Да. Защо питаш?

- Искам да те заведа на една полска дискотека. Ще танцуваме цяла нощ.

- Ти ми подари една незабравима вечер. Знаеш, че не мога да ти откажа.

- Зная.

                                                                   -

Събуждам се. Обед е. Едно прекрасно създание се е сгушило до мен. Отваря очи и подава голото си рамото, за да го целуна,  а аз хитро повдигам завивката и ухапвам голото дупе.

- Ай, защо ме хапеш? – глезено се смее моето момиче.

- Защото съм хищник, също като теб, моя красавице от еврейски произход.