Хищник (Чикагски историйки)
Хищник
Чикагски историйки
Седя на масата, а срещу мен е моето момиче. Всъщност тя още не знае, че е мое момиче, защото не сме се запознали. Всяка година евреите от Чикаго организират бал. И днес аз присъствам на този бал, но не съм един от тях. А моето момиче е. И не знае, че аз не съм. Очарователна и нежна. Усмихната и сладкодумна. Харесах си я у една стара приятелка. Не успях да се запозная с нея, но разбрах, че е от еврейски произход и ще ходи на бала. Сега тя седи срещу мен и си мисли, че това е случайно. Животът е пълен със случайности, но в случая, тази ми струваше една бутилка българско вино, подарено на организаторката на бала.
Моето момиче вижда в мен един усмихнат, тридесет и пет годишен мъж. Облечен в марков костюм. Копринена риза, избрана с вкус и вратовръзка, осъществяваща хармонията със сакото. Една златна, с диамантен връх игла, плахо внася аристократичен нюанс в тази хармония. Разбира се, иглата е fake . Отваряме английско-българския речник и прочитаме срещу думата fake - фалшификация, имитация, подправка. Точно така. Иглата е фалшива, както и целият ми външен вид. Костюмът е втора употреба, грижливо подбран сред десетките си маркови събратя, висящи по закачалките. За моден консултант си бях избрал продавачката – млада индийка, ухаеща на къри и запържен лук. По професия съм чистач в един голям супермаркет и получавам минималната заплата за Америка.
Ще попитате, какво правя на еврейския бал сред богатите? Дебна. Защото съм един хищник, жаден за емоции. И моето момиче е хищник, но търси тлъста плячка. А плячката е около нея. Разни евреи с шапчици на темето се оглеждат плахо за съпруги. Някои от тях са довели и бащите си за съвет. По стар закон, евреин е този, на когото майката е еврейка. Бащата няма значение. Значи, за да си в обществото, трябва да се ожениш за еврейка, за да ти се родят еврейчета. Жената е на уважение и цял живот не работи, а харчи парите на мъжа си. Към това се стреми и моето момиче. Гледа ме мило и ме преценява. Заговарям я с усмивка и на първия бавен танц я грабвам. Една очарователна жена. Забивам носа си в ухото ù и започвам да разкривам чувствата си към нея, единственото истинско в мен. Тя ме слуша с притворени от удоволствие очи. После сядаме и се гледаме с погледи, от които прехвърчат искри, когато се срещнат. И отново танц. Бавно я дебна и придърпвам, за да не събудя у нея инстинкта за самосъхранение. Разбира се, че няма да я лъжа. Ще ù кажа истината. Ще ù кажа, че не съм от техните, но не сега. Още малко да раздухам перушината ù. Още малко да погаля женското ù самолюбие и ще я пусна. Нека събере самочувствие.Тя е мила и го заслужава.
В салона организират конкурс за красавица на вечерта. Всички се суетят. Правят списък.
- Ти си най-красивата тук, мила. Запиши се.
- Благодаря, но мисля, че ме надценяваш. Има много по-красиви от мен.
По-красива. Как може да се определи коя жена е по-красива? Всяка жена си има чар. Всеки мъж усеща чара на жената по различен начин. Един харесва очите, друг - гърдите, трети… знам ли какво.
Тя се дърпа, но отивам и я записвам.
- Честито! Твоят номер е двадесет и пет.
Гледам вълнението в прекрасните очи. Женствеността надделява. Ще се състезава. Предстартова треска. Стискам ръцете ù. Давам ù последни указания. Пожелавам ù късмет.
- Наистина ли мислиш, че мога да спечеля?
- Вярвай ми! Ти си най-красивата.
Тя трепери от възбуда и нетърпение. Очите ù, ах, тези прекрасни очи!
- Спокойно! – целувам нежната ръка. Изпращам я до подиума.
Безпроблемно влиза в петицата. На втория етап гласува публиката. Минават пет момичета с пет кутии, носещи номерата на участничките. Всеки пуска пари в кутията на своята фаворитка. Събралата най-голямата сума печели първо място и бутилка вино.
Гледам как евреите пускат монети и ми идва да се разсмея на глас. Един пуска пет долара и поглежда баща си. Старият одобрително кима.
Моето момиче се връща на масата, за да дочака резултата от гласуването. Тя се притиска до мен и трепери от вълнение. Още миг и:
- Победител в конкурса за красота е номер двадесет и пет.
Тя стои и не вярва на ушите си. Целувам я. Отвсякъде я поздравяват. Прегръщат я. Изреждат се да ù честитят. Подаряват ù бутилка марково бяло вино, огромен букет цветя и я препасват с лентата на победител. Заради този миг си заслужаваше вечерта. Да видя щастието в красивите очи. Да усетя тръпката. Сега тя е най-желаната - моето момиче.
Идва при мен и ме прегръща.
- Знаеш ли? Искам да ти призная нещо. Аз не съм от вашите. Не съм евреин.
- Не! – тя ме гледа с разширени очи. - Кажи ми, че се шегуваш.
- Не се шегувам.
Тя ме прегръща и се притиска в мен.
- Да знаеш кой е пуснал сто долара в моята кутия? - прошепва тихо и ме гледа изпитателно.
Усмихвам се.
- Благодаря ти. Никой от нашите няма да го извърши просто така - за нищо. Познавам си хората. Защо го направи?
- Исках да улесня твоя избор. Всички мъже са в крака ти. Избирай.
В този миг нямаше нищо по-прекрасно от това, което съзирах в погледа ù.
- Избирам теб.
- Не, мила. Аз не съм от вашите. Не забравяй за какво си дошла.
Горките евреи. Те не знаят, че най-голямото щастие е да даваш от себе си на другите, а не да получаваш. Да четеш благодарността и възхищението в очите на хората, да чувстваш приятели до себе си. Тогава си силен. Усещаш щастието, че няма човек, когото да си ощетил. Усещаш аурата на благопожелание отвсякъде. Това те зарежда с енергия. Тогава се чувстваш истински мъжкар, Бог, а не дребна душица.
Започва бавна музика. Тя ме поглежда, но аз поклащам отрицателно глава. Идват и я канят. Един, втори. Тя е дамата на вечерта. Може би загубих моето момиче.
Една четиридесетгодишна дама ме кани да танцуваме и пуска в джоба ми визитната си картичка. Аз съм хищник. Преследвам. Не обичам наготово, но ще ù се обадя. Може би има красиви приятелки. Обикалям и се запознавам. Събирам визитни картички.
Моето момиче и то е „наскубало” доста от тях. Балът завършва. Помагам ù да занесе букета и виното до колата.
- Изморена ли си?
- Да. Защо питаш?
- Искам да те заведа на една полска дискотека. Ще танцуваме цяла нощ.
- Ти ми подари една незабравима вечер. Знаеш, че не мога да ти откажа.
- Зная.
-
Събуждам се. Обед е. Едно прекрасно създание се е сгушило до мен. Отваря очи и подава голото си рамото, за да го целуна, а аз хитро повдигам завивката и ухапвам голото дупе.
- Ай, защо ме хапеш? – глезено се смее моето момиче.
- Защото съм хищник, също като теб, моя красавице от еврейски произход.
© Марко All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря на всички !
-
Марко, какъв прекрасен разказ си написал преди 10 години! Радвам се, че го открих!
-
Много хубава история!
-
Прекрасен разказ и дано е била истинска история, а не само за една нощ.
-
Благодаря Сиси ! Това е писано преди десет години. Надявам се новите творби да са по-добри.
Благодаря, Мариана , Светлана, Цвети и всички! -
Много забавно и увлекателно четиво. И истинско
-
-
Прекрасен разказ! С палава нотка. А такива мъже с такъв образ...Поздрави, Марко!
-
Ох, много сладък разказ ....
-
"Усещаш щастието, че няма човек, когото да си ощетил."
!!! -
И аз щях да акцентирам на абзаца, който Довереница е пососчила,но няма смисъл да го приписвам отново. Създава представа за ценностната система на автора. Поздравявам те за стила и увлекателния начин на писане!
-
Умееш да завладяваш с писането си!
Поздравления! -
"Горките евреи. Те не знаят, че най-голямото щастие е да даваш от себе си на другите, а не да получаваш. Да четеш благодарността и възхищението в очите на хората, да чувстваш приятели до себе си. Тогава си силен. Усещаш щастието, че няма човек, когото да си ощетил. Усещаш аурата на благопожелание отвсякъде. Това те зарежда с енергия. Тогава се чувстваш истински мъжкар, Бог, а не дребна душица"
Отличен стил!Отново благодаря за удоволствието! -
Удоволствие бе да прочета. Водиш повествованието леко и езикът ти еразбираме. Поздрави.
-
С предното те открих, а сега ми стана още по-интересно. Явно има още да чета, но по-късно.
-
Много съм доволна,че те открих!Харесвам преплитането на мъдрост и хумор,ах,добре че е той...Чудесни произведения и изказ!!!
-
Прочетох с огромно удоволствие всичко, което си публикувал Посмях се от сърце Благодаря Не пишеш ли вече? Поздрав!!!
-
"Най-голямото щастие е да даваш от себе си на другите, а не да получаваш."
Очарована съм.....! -
И тук бях!
Благодаря! -
Много ми харесва!Прочетох с голям интерес!Поздрав!
-
Седя на масата, а срещу мен е моето момиче. Всъщност тя още не знае, че е мое момиче, защото не сме се запознали...
- Ти ми подари една незабравима вечер. Знаеш, че не мога да ти откажа.
- Зная.
Винаги ли става това, което кажеш?! Ах, Марко, Марко какъв си бил ти?! Търпелив бил, а я как хапе!!!
-
Благодаря, Веси и Валке!Желая ви приятен ден !
-
Ох, от кога не съм те чела чаровнико...липсваха ми твоите разкази, но ще наваксам!
-
Хей,Дениса !Липсваш ни, момиче.Чакаме новите ти творби.
Благодаря,Капитане. Този път няма в ръкава. Честна моряшка. -
Хищник лииииии? При толкова хиени какво му остава на човек!
Браво Маркус, дерзай приятелю- разсмя ме, щом и на евреите можеш да скриеш топката! -
hubaf , увли4ащ разказ! стори ми се 4ист и ясен ! да видим ,сегаа,кой по4ва да вади асаци от ръкава
-
Благодаря, Грег ! А представяш ли си да си къркаме 1001 нощ, а Джини- Арабина да сменя само бутилките.
Ваня, благодаря ! Обожавам поезията ти !
Галена, благодаря !Последната ти творба"Обич" е невероятна". -
И аз се порових в творчеството ти, само че без да питам дали може!Много се забавлявах, а бай Ставри направо ме разби!
-
Страхотно пишеш! Владееш словото, организацията на текста, мотивираш поведението на героите си, държиш в очакване до последната буква!...Браво! Благодаря ти за удоволствието!
-
Марко, Чикагските ти истории са като съвременните 1001 нощ. Много ме кефят. Поздравления и давай още.
-
Марко, благодаря ти за високата чест, но дай ми време от дистанция да осмисля нещата, защото все още съм бясна!
-
Благодаря ви Приятели!
Илияна, радвам се , че ти е харесало.След последното ти невероятно превъплашение си отново жена.Чакам новият разказ в синьо.
Светлана, благодаря ти! Да пием по глътка надежда,защо не по две? Наздраве!
Страннико, благодаря ти брат!Щастлив си ти .Едно време за твоя хумор пращали в Белене.Пиши! Бъди съвестта на нацията.
Благодаря, Павлина!
Лунна Светлина, права си ,мила.В мен има по нещо от всеки мой герой. Дано не е отрицателното.
Весислава,благодаря! Обожавам фантастиката ти.Творбата ти ми напомя за един японски фантаст Шиничи Хоши.Всеки разказ завършва с мъдрост.
Фейче, радвам се, че ме посети.Моите истории са нищо в сравнение на това , което можеш ти да ни разкажеш.Обеща ми да си помислиш.Помниш ли? И Антонела те помоли за същото.http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=176956. Напиши ги, Фейче ! Направи го. -
Прочетох с интерес. Позравявам те за стила - леко и увлекателно разказваш. Очаквам още истории!
-
Марко, впечатлена съм толкова много, че цялата ми словоохотливост се скри в един ъгъл и наведе глава - това не се случва често. Затова, само ще ти благодаря за удоволствието, което ми достави с този разказ.
-
Красива история... Красиво разказана...
-
Сърдечни поздрави, Марко! Прекрасен разказ
-
Чудесен стил. Целият разказ е като танц, в който не знаеш какво най-накрая ще измислят музикантите и уж си подготвен, а се оставяш на изненадата и си доволен от това.
За мен беше удоволствие да прочета разказа и да го преживея.
Поздрав! -
Благодаря ти Веске!На хищника му беше много готино. Но не е по- хитър от еврейте.Бъди сигурна.
Благодаря,Дани!
Благодаря,че мислиш, като мен Нина.
Миа, да пием за хищниците!
Така е Нели.И ти разсъждаваш като хищник...а може би си ? -
Страхотна тактика има хищника; Свобода!!!! Свободата за избереш - тогава даваш много повече!Насила хубост не става! Сам избираш...
-
Прав си за даването, Марко! Много си прав. Хубав разказ.
-
Хареса ми!
