„Нещо става у Генчови! Каква е тая олелия, какво е туй чудо?” - мислеше си
баба Дена, седнала на скамейката пред вратнята и протегнала врат към съседския двор. „Ух, как не излязох по-рано, че да разбера кой е влязъл у комшиите!” - тюхкаше се на ума си тя. По едно време настъпи раздвижване пред съседската порта. Излезе Гина Генчова с кошница за пазаруване и право към баба Дена се запъти. „Хъ, какъв късмет!” - ухили се любопитната старица и отметна кърпата от ушите си, че да чуе по-добре новините.
- Кво става, ма Гино? - не издържа Дена, а и се поуплаши съседката да не я отмине набързо.
- Наш Дончо снаха доведе. Докато той си вземе изпитите в София, тя у нас ще живее, че вече си е наше момиче - изпъчи се гордо Гина.
- Ха, честито! Па, отдека е снахата? - пак изпружи шията си комшийката.
- Селско чедо е, но чак от Северна България. В София са се запознали, че и тя студентка е била, ама вече е завършила - заобяснява Гина.
- Е, ще черпиш тогава! - ухили се баба Дена, че и този път първа бе ...