„Хубавите ябълки свинете ги ядат, а сочните сливи-магаретата”
4 min reading
„Нещо става у Генчови! Каква е тая олелия, какво е туй чудо?” - мислеше си
баба Дена, седнала на скамейката пред вратнята и протегнала врат към съседския двор. „Ух, как не излязох по-рано, че да разбера кой е влязъл у комшиите!” - тюхкаше се на ума си тя. По едно време настъпи раздвижване пред съседската порта. Излезе Гина Генчова с кошница за пазаруване и право към баба Дена се запъти. „Хъ, какъв късмет!” - ухили се любопитната старица и отметна кърпата от ушите си, че да чуе по-добре новините. - Кво става, ма Гино? - не издържа Дена, а и се поуплаши съседката да не я отмине набързо. - Наш Дончо снаха доведе. Докато той си вземе изпитите в София, тя у нас ще живее, че вече си е наше момиче - изпъчи се гордо Гина. - Ха, честито! Па, отдека е снахата? - пак изпружи шията си комшийката. - Селско чедо е, но чак от Северна България. В София са се запознали, че и тя студентка е била, ама вече е завършила - заобяснява Гина. - Е, ще черпиш тогава! - ухили се баба Дена, че и този път първа бе научила новината. - Ще черпя, то се знае, макар че малко ме е срам... Абе, моята снаха не е кръвена като другите, не е червендалеста, а една слабичка, като вейчица - чак страх да те хване! Как деца ще ражда туй момиче, акъл не ми достига! Ама аз ще се захвана здравата и ще я охраня. От днеска само биволско мляко ще ù давам да пие и тя скоро ще си стъпи на краката! - закани се свекървата. - А те със сина ти сватба вдигнали ли са? – продължи да любопитства Дена. - Представяш ли си - само се били подписали в София, в общината и туй то! Не се били венчали. Викат, че имало време за тържества по-късно, когато мой Дончо си вземел изпитите. - Младежка му работа, ама живи и здрави да са, пък ние ще ги оправим тука - ще ги охраним, пък и сватба ще им вдигнем, комшийке, нали така!? - захили се Дена и надигна павурчето, дето винаги си го носеше в джоба на престилката - Я още сега да вдигнем наздравица за доброто на младите - бабата рекла, недорекла, навири шишенцето, а то забълбука радостно. - Гино, пийни си и ти, ето! - и старата жена щедро подаде питието на комшийката си. - Аз трябва да черпя, съседке, а не ти – рече Гина, гнусливо поглеждайки олигавеното гърло на павурчето. - Да оди, да оди, че за мене повечко да има - хич не се разсърди баба Дена, а отново си гаврътна няколко глътки блага ракийца. Докато комшийките сладко си хортуваха, младата булка на Генчови на огън се печеше. От малка баща ù, който беше селски свещеник, я беше научил да свири на цигулка и навсякъде тя си носеше любимия инструмент. Сега, след като си поподреди багажа, доколкото съумя, в малката и не дотам удобна стаичка, в която свекърва ù я бе настанила, извади цигулката и засвири прочувствено. Скоро мъжовата ù баба с трясък отвори вратата на стаичката и завика: - Ма, булка, луда ли си, та в наше село само циганите скрибуцат на кемене! Я да скриваш туй чудо и да не ни срамиш пред людете! - и старата жена безцеремонно измъкна цигулката от ръцете на невестата и я захвърли на пода. - Хайде, идвай с мене на софрата, та да позакусим нещо - все пак тя съжали момичето и като че ли не искаше да го оставя само и разстроено. Като хапнаха, снахата се заприготвя да мие съдовете, ама бабата навреме я предупреди: - В нашата къща бунелите не се мият, щото ще ръждясат. Само се избърсват и туй то. „Значи съм яла с мръсна вилица!” - ужаси се младата булка. Взе да ù се повдига и тя излезе на двора. Подиша чист въздух, почувства се по-добре и реши да се разходи из градината. Дочу детски смях. Мъжовите ù племеннички - две момиченца на около седем-осем годинки беряха сливи и ги даваха на едно магаре, вързано до тях, а то важно ги дъвчеше и дори внимателно изплюваше всяка костилка, като си обръщаше главата на една страна и я избутваше с език от ъгълчето на муцуната си. Те го гледаха много доволни и се заливаха от смях. Скоро на дървото не остана и една слива - всичките ги изяде магарето. Тогава свекървата Гина се върна от магазина с пълна кошница лакомства. - Бабо, бабо, купила ли си маслини? - пресрещна баба си едната внучка. - Купила съм, баби. - Дай ги, че да видиш как магарето плюе костилки! - разбърза се момиченцето и задърпа кошницата с продуктите. - Гиди мискинки такива! - ядоса се Гина и подгони внучките си. - Бабо, магарето всичките сливи изяде - няма нито една! - продължи да налива масло в огъня немирничката. В това време свекърът, който наблюдаваше случващото се иззад стобора на къщата, дълбокомислено рече: - Ами то винаги тъй става - хубавите ябълки свинете ги ядат, а сочните сливи - магаретата. А младата невеста се чудеше да плаче ли или да се смее...
баба Дена, седнала на скамейката пред вратнята и протегнала врат към съседския двор. „Ух, как не излязох по-рано, че да разбера кой е влязъл у комшиите!” - тюхкаше се на ума си тя. По едно време настъпи раздвижване пред съседската порта. Излезе Гина Генчова с кошница за пазаруване и право към баба Дена се запъти. „Хъ, какъв късмет!” - ухили се любопитната старица и отметна кърпата от ушите си, че да чуе по-добре новините. - Кво става, ма Гино? - не издържа Дена, а и се поуплаши съседката да не я отмине набързо. - Наш Дончо снаха доведе. Докато той си вземе изпитите в София, тя у нас ще живее, че вече си е наше момиче - изпъчи се гордо Гина. - Ха, честито! Па, отдека е снахата? - пак изпружи шията си комшийката. - Селско чедо е, но чак от Северна България. В София са се запознали, че и тя студентка е била, ама вече е завършила - заобяснява Гина. - Е, ще черпиш тогава! - ухили се баба Дена, че и този път първа бе научила новината. - Ще черпя, то се знае, макар че малко ме е срам... Абе, моята снаха не е кръвена като другите, не е червендалеста, а една слабичка, като вейчица - чак страх да те хване! Как деца ще ражда туй момиче, акъл не ми достига! Ама аз ще се захвана здравата и ще я охраня. От днеска само биволско мляко ще ù давам да пие и тя скоро ще си стъпи на краката! - закани се свекървата. - А те със сина ти сватба вдигнали ли са? – продължи да любопитства Дена. - Представяш ли си - само се били подписали в София, в общината и туй то! Не се били венчали. Викат, че имало време за тържества по-късно, когато мой Дончо си вземел изпитите. - Младежка му работа, ама живи и здрави да са, пък ние ще ги оправим тука - ще ги охраним, пък и сватба ще им вдигнем, комшийке, нали така!? - захили се Дена и надигна павурчето, дето винаги си го носеше в джоба на престилката - Я още сега да вдигнем наздравица за доброто на младите - бабата рекла, недорекла, навири шишенцето, а то забълбука радостно. - Гино, пийни си и ти, ето! - и старата жена щедро подаде питието на комшийката си. - Аз трябва да черпя, съседке, а не ти – рече Гина, гнусливо поглеждайки олигавеното гърло на павурчето. - Да оди, да оди, че за мене повечко да има - хич не се разсърди баба Дена, а отново си гаврътна няколко глътки блага ракийца. Докато комшийките сладко си хортуваха, младата булка на Генчови на огън се печеше. От малка баща ù, който беше селски свещеник, я беше научил да свири на цигулка и навсякъде тя си носеше любимия инструмент. Сега, след като си поподреди багажа, доколкото съумя, в малката и не дотам удобна стаичка, в която свекърва ù я бе настанила, извади цигулката и засвири прочувствено. Скоро мъжовата ù баба с трясък отвори вратата на стаичката и завика: - Ма, булка, луда ли си, та в наше село само циганите скрибуцат на кемене! Я да скриваш туй чудо и да не ни срамиш пред людете! - и старата жена безцеремонно измъкна цигулката от ръцете на невестата и я захвърли на пода. - Хайде, идвай с мене на софрата, та да позакусим нещо - все пак тя съжали момичето и като че ли не искаше да го оставя само и разстроено. Като хапнаха, снахата се заприготвя да мие съдовете, ама бабата навреме я предупреди: - В нашата къща бунелите не се мият, щото ще ръждясат. Само се избърсват и туй то. „Значи съм яла с мръсна вилица!” - ужаси се младата булка. Взе да ù се повдига и тя излезе на двора. Подиша чист въздух, почувства се по-добре и реши да се разходи из градината. Дочу детски смях. Мъжовите ù племеннички - две момиченца на около седем-осем годинки беряха сливи и ги даваха на едно магаре, вързано до тях, а то важно ги дъвчеше и дори внимателно изплюваше всяка костилка, като си обръщаше главата на една страна и я избутваше с език от ъгълчето на муцуната си. Те го гледаха много доволни и се заливаха от смях. Скоро на дървото не остана и една слива - всичките ги изяде магарето. Тогава свекървата Гина се върна от магазина с пълна кошница лакомства. - Бабо, бабо, купила ли си маслини? - пресрещна баба си едната внучка. - Купила съм, баби. - Дай ги, че да видиш как магарето плюе костилки! - разбърза се момиченцето и задърпа кошницата с продуктите. - Гиди мискинки такива! - ядоса се Гина и подгони внучките си. - Бабо, магарето всичките сливи изяде - няма нито една! - продължи да налива масло в огъня немирничката. В това време свекърът, който наблюдаваше случващото се иззад стобора на къщата, дълбокомислено рече: - Ами то винаги тъй става - хубавите ябълки свинете ги ядат, а сочните сливи - магаретата. А младата невеста се чудеше да плаче ли или да се смее...
© Росица Танчева All rights reserved.
