Чудя се...
Понякога се чудя - за какво всъщност е всичко това, за кого и какво е...
Нощем, не мога да заспя, излизам, лягам и гледам към небето...
Когато се загледаш в облаците, звездите, планетите, онези милиони... милиарди галактики и се изгубваш...
Ние ли сме толкова малки или всичко е толкова голямо, че не можем да го приемем в себе си, дали душите ни вече не са се изпълнили с толкова много злоба, гняв, отчаяние и алчност, че дори не можем да го допуснем, да го осъзнаем, да го прозрем, да разберем...
Преди години, когато бях дете мислех, че има милиони... милиарди... не, безброй вселени и във всяка една от тях ти си нещо, в тази вселена - Ти, в другата - кучето, което ритна пред блока, в трета - тревата, където то падна, в четвърта земята на която си сега, в пета - някой атом, молекула, планина, ти си всичко и всеки напред, назад във времето и сега... тук и сега...
Коя е единствената реланост - тук и сега... дали е любовта - или нещо толкова мимолетно, крехко и рушимо... всичко е о ...