Безмълвни лица, студени души, лицемерни усмивки, приятели - предатели, бедни хора, изоставени деца - това е днешната реалност...
           Как съм зажадняла за малко доброта в сивите дни! На лицето да грее щастлива усмивка, а не блестяща сълза. Забравихме онази стара думичка щастие. Предадохме душите си. Не можем ли да си помогнем? Как да сме истински хора? Способни ли сме на човещина в двадесет и първи век? Много въпроси, а само един прост отговор - доброта. Но как да сме добри? Трудно ли е това?
           Обсебени сме единствено от себе си и от проблемите си. Не забелязваме нищо наоколо, а може да не подминаваме гладния, с измъчени очи старец на гниещата пейка. Можем само да поспрем за миг, да му дадем жълти стотинки за хляб, за да знаем, че в себе си носим още нещо човешко. Всяко едно безмислено съобщение, което изпращаме на приятелите си може да спаси едно примиращо от глад дете. Дете - никога не почувствало сладката прегръдка на мама, топлата бащина ръка и никога не прекрачило прага на уютния дом. По този начин, с тази добрина, на нечие детско лице ще заблести лъчезарна усмивка, разтапяща и ледено сърце.
           Веднъж дневно можем да кажем на близък човек: „Обичам те!", за да почувстваме колко изпълнени сме от стихията любов, когато той ни отвърне със същото. Дори да вдигнем една празна опаковка от земята и да я хвърлим в кошчето е добрина, защото ако всеки последва този пример - ще спасим природата, дала ни живот, а като благодарност ние я унищожаваме...
          Всеки жест, колкото и да е малък, може да е най-прекрасния за някого. Не ни коства нищо да подарим едно цвете на мама, защото това ще напълни очите й с радостни сълзи. Няма по-прекрасно от това да видим щастливо дете, на което сме подарили старата си играчка. Няма по-голяма сила от любовта, за това простата фразичка „Обичам те!" може да спре дъха, а "животът не се измерва с вдишванията, а с миговете, когато спира дъхът ни." (Джордж Карлин) Дори свещта, която ще запалим на гроба на далечен роднина е доброта, защото и най-малкото светло пламъче може да победи целия мрак на Земята...
        За да не угасне светлината, за да не секват щастието и усмивките, за да звучи смехът на всеки ъгъл, за да имаме истински приятели - нека бъдем добри. Всеки човек може да направи една малка добрина и така да превърнем заедно света в място, на което ще живеем истински, а не просто ще съществуваме.
Нека да сме хора! Нека върнем щастливите времена! Нека подарим на някого минутка истинска радост! Нека заживеем в прекрасния свят на мечтите, който можем да създадем заедно днес, тук, сега, в тази минута...
И нека отключим доброто в себе си, за да имаме всичко това, както ни е отредено!