XV
Заварихме го вътре да седи на стол в средата на стаята и да се взира в пода. Бях изненадана от факта, че се бе предал толкова лесно и затова стоях нащрек. Влади пристъпваше нервно и се опитваше да стои зад мен. Ако това бе опит да се скрие то той беше изключително неумел. Защо ли? Ами нека кажем, че ситуацията напомняше слон скрит зад дърво. Огромен мъж като него трудно можеше да остане незабелязан зад мен и макар да не бях чак толкова ниска на фона на неговите близо 2 метра моите 1,56 бледнееха.
- Той защо е тук? – попита Румен и надигна глава.
Погледът му бе вперен в нас, а очите му ясно показваха недоволството от присъствието на Владимир.
- Има да ти казва нещо важно.
- Е, целият съм в слух.
- Хайде красавецо, говори. – подканих го и се отместих в страни.
- Слушай братле, аз.........Сиси ме остави малко, след като с теб......и нали се сещаш аз знаех, че.........аммм......
- Мъжете не се справяте добре с изразяването на чувства, а? Нека поясна Ру, въпросната Сиси е била една егоис ...