Майка ми винаги казваше „за всичко си има време под слънцето“. Когато чуех тези думи, знаех че със сигурност каквото и да я помоля, каквото и да направя, за да я накарам да каже „да“ за каквото и да е било, е просто една празна работа. Но нали знаете, че всяка наша житейска „философия“ се обръща срещу нас и така, хмм, нещо започваме да се съмняваме в нея, тоест изгодата е висшата „философия“ на пра и модерния човек.
Майка ми е наистина „велика страдалка“ на собствения си упорит и инат нрав, опитвайки се да не кривне от собственото си кредо, но и тя предимно в състава си е човек, тъй че „кривна“.
Това нейно „отклонение“ се случи точно поради баща ми! Явно за това от време на време тя обича да си отмъщава за това. Когато е била млада мома, мама е била горда и недостъпна до немай къде! Баба и дядо са давали зор да се омъжи вече, но тя познайте как е отговаряла – именно „за всичко си има време под слънцето“. Годините си минавали и хоп мама започнала да усеща „синдром на старата мома“. Разб ...