Майка ми винаги казваше „за всичко си има време под слънцето“. Когато чуех тези думи, знаех че със сигурност каквото и да я помоля, каквото и да направя, за да я накарам да каже „да“ за каквото и да е било, е просто една празна работа. Но нали знаете, че всяка наша житейска „философия“ се обръща срещу нас и така, хмм, нещо започваме да се съмняваме в нея, тоест изгодата е висшата „философия“ на пра и модерния човек. 
    Майка ми е наистина  „велика страдалка“ на собствения си упорит и инат нрав, опитвайки се да не кривне от собственото си кредо, но и тя предимно в състава си е човек, тъй че „кривна“. 
Това нейно „отклонение“ се случи точно поради баща ми! Явно за това от време на време тя обича да си отмъщава за това. Когато е била млада мома, мама е била горда и недостъпна до немай къде! Баба и дядо са давали зор да се омъжи вече, но тя познайте как е отговаряла – именно „за всичко си има време под слънцето“. Годините си минавали и хоп мама започнала да усеща „синдром на старата мома“. Разбира се като упорита и горда жена, тя дълго се съпротивявала на това чувство на „преждевременна остарялост“. Ооо, би кървяло, би плакала сама до ужас и припадък, но никога не би показала този неин страх, съвсем за мен човешки, че ще остане недооценена стара мома.  Може да съм само на 17, но запомнете от мен – водещите сили в живота ни са страховете ни! Бихме разкрили „светая светих“ пред някой довереник, тайничко парадирайки с „тънките струни“ на пустата ни душа, но никога не бихме споделили най-големия ни страх, просто защото не го виждаме като страх, защото не искаме да си признаем, че го имаме този страх.
      Май ви учудвам като ви говоря за тези неща, а съм само на 17 години. Честно казано от една година насам много често мисля за смъртта. Тя направо ме е обсебила, честно ви казвам! В момента не се страхувам от нея, просто защото съм много млад и тайничко си мисля, че няма никога да умра. Съвсем друго момента владее живота ми като страх, но не и смъртта. Смъртта ме е обсебила само като явление. Поне за сега тя е като „фасада“, която прикрива едничкия ми мой неосъзнат страх. Няма как да ви го споделя, тъй като просто не го възприемам като страх. Дори в този момент, в който ви пиша, аз му се плезя на този страх. Да, ето пиша с изплезен език, пробвайте и вие – забавно е!
     Всъщност се чудя вече защо ви занимавам с крехките си „душевни струни“. Та, по дяволите, аз съм твърде млад за тея неща. Прави ми се още мнооого секс! Кръвта ми ври и кипи, а съм седнал да ви разправям за абсолютни глупости.
    Добре де, излъгах ви! Простете ми, че ви излъгах, но не съжалявам за това. Истината е, че ми се ще да прочетете тези редове и да си кажете „хлапак“. Някак ще ми стане по-леко, а ако хапна след малко някой вреден дюнер или пица, май всичко ще се върне на мястото му. 
    Оплесках се съвсем! Та, мама, честно казано, се ожени за татко от „зор“. Сигурно тогава се е убеждавала колко „влюбена“ е в него. То за това май сега го мрази вдън душа! От къде знам ли?! Ми, да ви събуждат шибаните (упс, май казах „шибани“ – простете ми!) – любимите мама и татко сутринта с малоумните си крясъци, май няма да си помислите, че са „един за друг“ То са си направо за „един без друг“. Не разбирам защо просто не се държат като зрели хора?! Просто нека се разведат и това е – проблемът решен! 
Хммм, ето как си проличава, че съм 17-годишен хлапак. А кой ще ме поддържа тогава я! Аз съвсем не съм готов да стана зрял човек! Май, май никога няма да мога! Ако отида при татко, той ще ми дава повече джобни и ще съм една идея по-самостоятелен, но пък е ужасен готвач. Ох, да знаете мама как готви само! Ще си оближете не пръста, а цялата ръка може би! Но пък мама ще ми даде отлична храна, грижа. Ах, ама тя пък ще се държи с мен като с татко! "Донеси ми онова, направи това, изхвърли боклука! Защо се прибираш толкова късно?! "
А бе, като се замисля май по-добре да си останат заедно. Нали помните – просто заради моя изгода! Ако им покажа тези малоумни драсканици дали ще се трогнат? Мбах, поне днес няма да го направя! Както казва мама: „за всичко си има време под слънцето“!
А дали ще имам такова време?! Смисъл, имам много домашни, трябва стана силен и зрял мъж, нямам време за глупости. 
Мали, как ми се прави секс сега! Не ми обръщайте внимание – загорял съм като баща си! 
      По дяволите! Забравете за всичко, което ви казах! Няма „неосъзнати и непризнати“ страхове, няма изгода, няма време, нашите няма да чуруликат като влюбени в Рим, няма и да си напиша тъпото домашно! 
    Ето излъгах ви за всичко! Май, май ще стане баш зрял човек от мен! Наречете ме „хлапак“ и да се свършва! 
Сбогом!

П.с. Никога не четете това! Ще станете хлапаци като мен! Сбогом!