4 min reading
Майка ми винаги казваше „за всичко си има време под слънцето“. Когато чуех тези думи, знаех че със сигурност каквото и да я помоля, каквото и да направя, за да я накарам да каже „да“ за каквото и да е било, е просто една празна работа. Но нали знаете, че всяка наша житейска „философия“ се обръща срещу нас и така, хмм, нещо започваме да се съмняваме в нея, тоест изгодата е висшата „философия“ на пра и модерния човек.
Майка ми е наистина „велика страдалка“ на собствения си упорит и инат нрав, опитвайки се да не кривне от собственото си кредо, но и тя предимно в състава си е човек, тъй че „кривна“.
Това нейно „отклонение“ се случи точно поради баща ми! Явно за това от време на време тя обича да си отмъщава за това. Когато е била млада мома, мама е била горда и недостъпна до немай къде! Баба и дядо са давали зор да се омъжи вече, но тя познайте как е отговаряла – именно „за всичко си има време под слънцето“. Годините си минавали и хоп мама започнала да усеща „синдром на старата мома“. Разб ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up