Младият Микеле дълго се любуваше на изгряващите зари над родната Флоренция. Избледняващият мастилен цвят на утринта, просветването на първите искри, величественият възход над земята на огнения оранжев слънчев диск. Първите затанцували сенки...
Юношата се вълнуваше от красотата на творението, величието на мирозданието. Първите любовни трепети разкъсваха тялото му. Той забърза към работилницата на Майстора, за да завърши глинения модел на глава. Прислужницата, която позираше, беше красива, злато коса...
- Величието на Бога - не е само в зеленото на дървесата, огледалото на водата, висотите на хълмите и вятъра. Прелестно-грациозната походка на онази прислужница, усмивките на хлапетата, стройната осанка на дъщерята на Майстора.
Тялото ми, усещам го променено, силата, когато вдигам чувалите с гипс, ведрината, с която вдишвам утринната прохлада.
Меките черти на лицето, овала на брадичката, дълбината на очите...
- Да въздаваш в багра света, в бялото платно да вложиш Бога - мъдрост или рутина, ...