Това е история за стара дама, която живеела сама в своя апартамент. Нямала вълшебен чадър, с който да полети, не споделяла жилището си с призраци и дамската ú чанта не се отличавала с нищо необикновено. Всъщност, тя дори не можела да се похвали с кой знае колко добро сърце или пък някакви неестествени способности. Животът ú бил толкова скучен и нормален, че можел да се разкаже целия само по няколкото снимки по стените.
Въпреки това, старата дама всявала страхопочитание не само у съседските деца, а и у техните родители. Често случайно я забравяли, когато се събирали пари за нещо (“Но тя е толкова възрастна! А и живее съвсем самичка...”), но никога никой не я пропускал щом станело въпрос за празненство. Тъй или иначе, тя не била кой знае какъв гост – сядала сама и не приказвала с никой, освен ако той не я заговори. Не ядяла много, още по-малко пък пиела. Всички знаели обаче, че дори да няма огромно богатство или много тайнствени приятели (включващи всякакви форми на феи, вещици, духове и ...