2 июл. 2011 г., 22:31

Из "Хроника на нашата любов" 

  Проза » Другие
774 0 0
4 мин за четене
Знаеш ли колко ужасно се чувствам? От три дни ходя по лекари и изследвания и всички гледат през очилата си и ми кимат успокоително, но не разбират какво причинява световъртежите и замайването ми. Всички ме питат съчувствено дали имам лични проблеми. „Не повече от всеки друг.” – отговарям им с ясното съзнание, че ги лъжа. Но как, как да им обясня какъв е проблемът ми? Как да обясня, че ситуацията е отвратителна. Сама съм с мъж, който ме обича от години, който прави всичко за мен, подава ми ръка, когато не мога да се задържа на краката си, гледа ме в очите и не се отделя нито крачка... на място, на което няма никой друг... какво не бих дала този мъж да си ти! И за три дни да изживея всичко, всичко с теб. Толкова. За три дни да си само за мен и за никого и за нищо друго. Дали ще бъдат достатъчни за забравя последния месец, в който сякаш попаднах в някакъв изкривен свят, в който само аз съм същата. Аз и моят копнеж по тебе. А ти стана нещо различно от онзи мъж, който беше. И не само различ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Все права защищены

Предложения
: ??:??