- Ние мразим омразата и обичаме любовта - безметежно се ухили Хи Пи.

- Ъъъ... - почеса си носа Черната Пантера Ра. - Това не е ли малко противоречиво...?

- Оммм... - напяваше Ла Ма.

- Оммм... - мантреше и Но Щен Вълк.

- Ха! - възкликна Хи Пи. - Краставите кучета се намират.

- Хъм - недоволно измърмори вълкът. - Нито съм куче, нито съм крастав!

- Оммм... - каза Ла Ма.

Но Щен Вълк седеше под дървото и гледаше с копнеж нагоре. И как няма да гледа така, като на дървото беше закачена една голяма, сочна, червена, видимо превкусна ябълка.

- Ех... - тъжно въздъхна вълкът по някое време по-късно. - Къде е Нютон, когато ти трябва...?

- Оф! - възкликна Черната Пантера Ра и слезе от кантара. - Половин ден съм на диета, а грам не съм отслабнала...!

- Ох... - въздъхна Ко Та Рак и се хвана демонстративно за коремчето. - Изядох една стафида и се натъпках.

- Ако искаш да отслабнеш - сви рамене Сянка. - Трябва да правиш упражнения, а не да гладуваш.

- Мдаамм - съгласи се котакът.

- Какво "мдаамм"? - сръчка го Но Щен Вълк. - Ти пък кога си правил упражнения?!

- Най-редовно - сви рамене Ко Та Рак.

- Така ли?! - искрено се изуми вълкът. - Кога? Какви?

- По няколко пъти на ден - отговори му Ко. - Аеробика...

- Ъ...?! - зяпнаха го всички.

- Какво "ъ...?!"? - опули им се в отговор котакът. - Мигар не знаете, че дъвкането е вид аеробика...?

- Готова ли си? - попита я Сянка.

- Ходи ми се до тоалетната... - каза в отчаян опит да се измъкне Черната Пантера Ра.

- Ооо - тупна я по рамото сянката. - Я се стегни! Помниш ли как набихме онази мечка гризли?

- Не бях аз! - машинално отрече пантерата и притеснено се огледа.*

------

* Ра се притесняваше въпросното гризли да не я намери и да ù потърси сметка, защото прийомите, които бе ползвала във въпросното сбиване, въобще не бяха честни, дори и по нейните либерални стандарти.

- Оммм... - напяваше Ко Та Рак.

- Изчисти съзнанието си... - напътстваше го Ла Ма.

- Оммм... - продължаваше да се старае котакът.

- Не мисли за нищо...

- Ъъъ... няма да стане - сепна се Ко. - Мисля за много неща, когато се опитвам да не мисля.

- Какво ще пиете? - попита ги Ко Та Рак.

- Каквото черпиш - захили се Уа Шо Ро.

- Ха-ха-ха - пригласи му Път Ник.

- Ха-ха-ха - захили се и Ко, обаче той бе врял и кипял котак и такива елементарни на него не му минаваха. - Барман, сипи им по чаша чешмяна вода от мен.