Jul 9, 2011, 12:39 PM

Из Приказки от Никъде - Миниатюри

1K 0 0
2 min reading

- Ние мразим омразата и обичаме любовта - безметежно се ухили Хи Пи.

- Ъъъ... - почеса си носа Черната Пантера Ра. - Това не е ли малко противоречиво...?

 

 

- Оммм... - напяваше Ла Ма.

- Оммм... - мантреше и Но Щен Вълк.

- Ха! - възкликна Хи Пи. - Краставите кучета се намират.

- Хъм - недоволно измърмори вълкът. - Нито съм куче, нито съм крастав!

- Оммм... - каза Ла Ма.

 

Но Щен Вълк седеше под дървото и гледаше с копнеж нагоре. И как няма да гледа така, като на дървото беше закачена една голяма, сочна, червена, видимо превкусна ябълка.

- Ех... - тъжно въздъхна вълкът по някое време по-късно. - Къде е Нютон, когато ти трябва...?

 

- Оф! - възкликна Черната Пантера Ра и слезе от кантара. - Половин ден съм на диета, а грам не съм отслабнала...!

- Ох... - въздъхна Ко Та Рак и се хвана демонстративно за коремчето. - Изядох една стафида и се натъпках.

- Ако искаш да отслабнеш - сви рамене Сянка. - Трябва да правиш упражнения, а не да гладуваш.

- Мдаамм - съгласи се котакът.

- Какво "мдаамм"? - сръчка го Но Щен Вълк. - Ти пък кога си правил упражнения?!

- Най-редовно - сви рамене Ко Та Рак.

- Така ли?! - искрено се изуми вълкът. - Кога? Какви?

- По няколко пъти на ден - отговори му Ко. - Аеробика...

- Ъ...?! - зяпнаха го всички.

- Какво "ъ...?!"? - опули им се в отговор котакът. - Мигар не знаете, че дъвкането е вид аеробика...?

 

- Готова ли си? - попита я Сянка.

- Ходи ми се до тоалетната... - каза в отчаян опит да се измъкне Черната Пантера Ра.

- Ооо - тупна я по рамото сянката. - Я се стегни! Помниш ли как набихме онази мечка гризли?

- Не бях аз! - машинално отрече пантерата и притеснено се огледа.*

------

* Ра се притесняваше въпросното гризли да не я намери и да ù потърси сметка, защото прийомите, които бе ползвала във въпросното сбиване, въобще не бяха честни, дори и по нейните либерални стандарти.

 

- Оммм... - напяваше Ко Та Рак.

- Изчисти съзнанието си... - напътстваше го Ла Ма.

- Оммм... - продължаваше да се старае котакът.

- Не мисли за нищо...

- Ъъъ... няма да стане - сепна се Ко. - Мисля за много неща, когато се опитвам да не мисля.

 

- Какво ще пиете? - попита ги Ко Та Рак.

- Каквото черпиш - захили се Уа Шо Ро.

- Ха-ха-ха - пригласи му Път Ник.

- Ха-ха-ха - захили се и Ко, обаче той бе врял и кипял котак и такива елементарни на него не му минаваха. - Барман, сипи им по чаша чешмяна вода от мен.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Вихронрав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...