Изборът
Следователят седеше и слушаше прошарения мъж с белезници на ръцете.
- Казвам се Борис Василев Димов, на тридесет и осем години, неженен, неосъждан. Живея на съпружески начала със Стела Димитрова Минкова, на тридесет и пет години. Нямаме деца. Не работя официално никъде. Неофициално се издържам като работя за Никола Байчев, по прякор Гуруто. В бизнеса с проститутки съм. Аз ги транспортирам до местоработата им на магистралата или по адреси и ги охранявам. Отговарям за десет момичета и всяка вечер се отчитам на шефа.
- Разкажи ми как започна.
- Започнах случайно, благодарение на един познат. Дойдох в София да следвам, но парите все не стигаха. Преместих се задочно и започнах работа. Работил съм къде ли не. В автомивки, по сергии продавах, но най-много се задържах в строителството. Бях завършил техникум по електротехника и отбирах от инсталации. Така че работата ми там не беше тежка. Интересно ми беше да се занимавам с това. Но... Винаги се намира по едно „но...”. Жените, техните необходимости...
- Капризи...
- Да, може и така да се каже. Те изискваха да бъдат задоволени, а това се правеше с пари. Или с много пари. Имал съм ги, винаги са ми стигали, но напоследък бях се отнесъл да посещавам по-скъпарски заведения и лампичката често мигаше червено. Работех заедно с едно момче, също като мен от провинцията. Янко, спортистче. Много пъти съм му се чудил откъде вади толкова пари, като все разправяше, че има само майка си. Едва ли това, което изкарваше, му стигаше. На няколко пъти му исках на заем. Даваше ми, но ми казваше - „Боре, само от бачкане няма да преживееш. Трябва да се заемеш с нещо странично”. И ми обясни, че някакъв баровец го ползвал с други момчета да му събира дълговете. Плащал добре, не бил на работно време. Тогава бяха онези времена, на пълно беззаконие. Всеки, който имаше кураж и се захващаше с нещо, ако оцелееше, ставаше богат. Понеже последните месеци бях почти все на червено, не се мислих много. Янко ме заведе при своя човек. Разбрахме се бързо. Аз какво ще правя, за какви пари и други неща. Стиснахме си ръцете. И така се почна... Човекът се оказа точен. Постепенно се отказах от работата си по строежите. Зарязах и следването. Бях навлязъл вече достатъчно навътре в другия бизнес и нямах нужда и време за токове и учене. Шефът ме направи отговорник в бизнеса с проститутките. Сутрин ги качваха на един бус и поемаха по местата. Всяка си имаше място на работа. С колата обикалях да ги наглеждам и пазя. Защото не липсваха и изпълнения. Освен това почти всеки ден се намираше по някой полицай, дошъл да изкара лесни пари и миг удоволствие. Шефът си плащаше сигурно където трябва за закрила, но от самостоятелните играчи нямаше отърване. Понякога не помагаше и предупреждението, което отправяхме към съответния човек дни по-късно.
- Разкажи ми за Стела.
- Със Стела се запознах, когато я пратиха при мен. Тя беше от онези, които работеха по адреси, но нещо се беше провинила и я изкараха на магистралата.
- Какво беше направила?
- Доколкото зная, беше отказала да обслужи клиент както той искал и платил за това. Това е грешка, защото той щеше да отиде другия път при друг човек. Губеха се пари, а ако се разбереше, реномето отиваше на кино. Въпреки че Стела беше една от най-опитните и добри в занята, не я пожалиха. За назидание на другите. И понеже да е пълно унижението, я сложиха на най-скапаното място. Забравих да кажа, че всяко момиче си имаше нещо като дневен минимум. Не го ли изпълнеше, следваше наказание. Със Стела това не се случваше. Въпреки всичко, тя винаги изкарваше повече от другите. Една вечер, когато ги прибирах, се случи, че тя остана последна. Покани ме в квартирата си. Нямах друга работа и приех. Живееше в гарсониера, скромно обзаведена. Изненадах се, когато ми каза, че е започнала, не защото е била принудена от живота, а защото го е искала. Странно желание. Изпихме по питие и се разделихме. Но още по-странно е, че започнахме да се събираме всеки ден след „работа”. Започнах да се привързвам към нея.
- А интимните отношения...
- Да. Имахме ги. Не съм човек с предразсъдъци. Стела полагаше грижи за себе си. Никога не го правеше без презерватив и всяка седмица ходеше при един лекар на проверка. Така че в това отношение бях спокоен. Когато бяхме заедно, не разговаряхме за нищо друго, освен за нашите отношения. Нито дума за нейната или моя работа. Тя се оказа интелигентен човек. Имаше за какво да се говори с нея. Не беше от онези празноглави кукли, които мислеха само за гримове и заведения. Ако не беше проститутка, спокойно можеше да работи в някой офис.
- А шефът ти не беше ли против вашата връзка? Как той се отнесе към това?
- Той, естествено, разбра. Не можеше нищо да се скрие от него. Привика ме и ми каза: - „Боре, нямам нищо против теб и Стела, стига да не носи вреда на бизнеса.” Казах ви, той беше мъжкар. Държеше на честността и точността в отношенията. Може ли да спрем за малко?
Следователят кимна в знак на съгласие. Извика дежурния полицай и му заповяда да отведе задържания. После включи магнетофона и се заслуша отново в разказа на Борис.
(Следва продължение)
© Христо Костов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Много интересно,отивам до следващия !
-
Направо хуквам към втората част!Браво Ице
-
Интересн разказ ...хубаво ,че и втора част е вече готова няма да чакам с нетърпение
,a направо се отправям да е прочета -
Пак си се захванал с тежки житейски истории...хубаво разказваш. с обич, Ице.
-
Тук, въобще не става въпрос за теб, Румен Митов!!!
-
Да бе хахаха... вЕрно
ма... що Руменчо съм го запомнил... да не беше с РУМЕНИ бузи хахаххаха...
хаК да му е на... Светослав(писателчето)... новото Амплоа!!! -
Креми, Оги е объркал имената. Светослав(писателчето) е искал да каже.
-
Кой е Руменчо?
-
Хахахахха... ма не го ли познахте ... Руменчо /писателчето/.... ОПС... Критика...
какво очакваш от него ... заменил дежурната реплика :
-Двойката е от мен. Въпроси?...
...със:
- Оценка: 1 от 10
хахахха Руменчо... нещо не те свърта А?!...все насам драпаш ...хахах
************
Ице, разказа е Увлекателен , както всеки път... ма ти си го знаеш де...
Поздрави!!! -
Вундеркинди ли се навъдиха или промените на климата им действа, не знам.
И аз чета бързо, ама има направо светкавици. -
Хех*, Ицеее... Това съм го пропуснала!!!!
Разбира се, че е невъзможно да прочетеш за това време 5 разказа, какво остава да ги коментираш! -
И за да не излезе, че търся заяждането си позволих да погледна произведения, прокоментирани от г-н Критик.
Цитирам коментари:
"24-01-2008г. 18:18 : Хм. Ако наистина си на 18 години, тогава просто трябва да четеш правилните неща, за да се развиеш като писател. Разказваческото го имаш. Твърде мно...
24-01-2008г. 18:15 : Бива. От малкото свестни неща тук. Все пак в тематиката си, може би е изчерпано.
24-01-2008г. 18:13 : За това май вече се изказах.
24-01-2008г. 18:12 : Нищо не разбираме за главния герой. За чукането знаем всички - по-полека с него. Краят е лош. Имаш възможности, но с подобен избор на теми надал...
24-01-2008г. 18:10 : Нелоша идея, но вече позната. Клишета. Оценка: 3 от 10"
Вижте произведенията. Прочетете ги. И си помислете за това време, в което са били прочетени и прокоментирани дали е реално. Тогава може да видим за какво става на въпрос. -
За това май вече се изказах.
-
!!!
Хайде чакам с нетърпение продължението... -
Благодаря ви!!!
Продължението очаква публикация!!!
Весел ден и приятно четене!!! -
поздрав Ице!
хареса ми и чакам......! -
Хайде де...захапах и аз!
-
Благодаря ви!!!
-
Браво!Чакам с нетърпение и аз!
-
Хареса ми!
-
На един дъх го прочетох!
Беше ми доста интересно...ще дебна продължението -
Мдааааа, заинтригуващо, чакаме продължението.
-
ех... ще съм под напрежение до утре
-
Радвам се, че ви заинтригува историята. То е готово. Ще го имате утре.
Благодаря ви!!! -
и аз чакам........
-
Чакам с нетърпение продължението!
-
Деска, благодаря ти!!!
Да. Уж го прегледах, но пак съм "изял" букви.
Весел ден!!! -
Очаквам продължението...
Ице, оправи "нежен". Мисля, че си имал в предвид неженен...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
