6 мин за четене
Следователят седеше и слушаше прошарения мъж с белезници на ръцете.
- Казвам се Борис Василев Димов, на тридесет и осем години, неженен, неосъждан. Живея на съпружески начала със Стела Димитрова Минкова, на тридесет и пет години. Нямаме деца. Не работя официално никъде. Неофициално се издържам като работя за Никола Байчев, по прякор Гуруто. В бизнеса с проститутки съм. Аз ги транспортирам до местоработата им на магистралата или по адреси и ги охранявам. Отговарям за десет момичета и всяка вечер се отчитам на шефа.
- Разкажи ми как започна.
- Започнах случайно, благодарение на един познат. Дойдох в София да следвам, но парите все не стигаха. Преместих се задочно и започнах работа. Работил съм къде ли не. В автомивки, по сергии продавах, но най-много се задържах в строителството. Бях завършил техникум по електротехника и отбирах от инсталации. Така че работата ми там не беше тежка. Интересно ми беше да се занимавам с това. Но... Винаги се намира по едно „но...”. Жените, техните необходим ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация