20 янв. 2010 г., 19:01

Изходът или възхвала на Златния храм - II.3. (роман)

1.2K 0 1
2 мин за четене

В последната стая, в протовоположния край на апартамента живее един тип, който се казва Бамбов. Понякога ме моли да му дам някоя книга за четене. Дадох му две книги в началото - върна ми ги като баници. После ми поиска пак, но му заявих, че повече не мога да си позволя да превръщам цялата си библиотека в книги с петна от кафе, мазнотии и т.н. Бамбов заяви, че ще внимава, когато чете и аз, нали съм си експериментатор по дух, взех, че му дадох пак. Този път, в интерес на истината, трябва да призная, че ми ги върна в свястно състояние. Но и да не ги върнеше в този вид, едва ли бих му се разсърдил; все пак книгите, които той четеше, едва ли бих отгърнал някога. Бамбов идва да ме търси обикновено два или три пъти седмично. Най-често по обяд и по-рядко вечер; иска ми мнението по различни въпроси, може би, защото ме счита за интелектуалец или нещо от тоя сорт. Ето, да речем, идва Бамбов:

-Какво правиш? - пита той, след като малко преди това съм отворил.

-Нищо.

-Да не спиш?

-Ти за какво реши да наминеш насам?

-Дойдох да взема нещо за четене.

-Избирай - посочвам му книгите.

-Какво ще ми препоръчаш?

-Приказки.

-Стига си се ебавал, ами дай нещо интересно.

Паля цигара, а той започва да рови из библиотеката.

-Какъв е този - вдига с ръка някаква книга той. Вглеждам се и виждам, че това е Кафка.

-Кафка - отвръщам.

-Интересен ли е?

-На теб, едва ли. - Бамбов го връща на мястото му.

-Не ща сериозни, искам нещо по-леко... може и нещо по-весело - говори той, наведен над рафтовете с книги. Оставя една книга, взема друга, разглежда я и после пак я връща на мястото й. По едно време вдига глава, обръща се към мен държейки някаква книга в дясната си ръка - Набоков.

-А този? - пита ме той.

-Този... този определено не пише за веселяци...

Той пак забива глава и почва да рови наново в книгите, после се вдига и ме пита:

-Нещо криминално да имаш?

-Не.

-Няма да взема нищо тогава.

-По-добре за мен.

Онзи ме гледа замислено  или по-скоро тъпо, след което ми поисква цигара. Давам му.

-Изпушвам я и ще си ходя, че имам работа.

-Слава Богу - издухвам дима от цигарата си аз, макар че не само не ме дразнеше, но ме и забавляваше да слушам скудоумните му разсъждения за живота.

Та това са най-общо съседите ми по апартамент 13 А, в който живея.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валесион Валесион Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...