20.01.2010 г., 19:01

Изходът или възхвала на Златния храм - II.3. (роман)

1.2K 0 1
2 мин за четене

В последната стая, в протовоположния край на апартамента живее един тип, който се казва Бамбов. Понякога ме моли да му дам някоя книга за четене. Дадох му две книги в началото - върна ми ги като баници. После ми поиска пак, но му заявих, че повече не мога да си позволя да превръщам цялата си библиотека в книги с петна от кафе, мазнотии и т.н. Бамбов заяви, че ще внимава, когато чете и аз, нали съм си експериментатор по дух, взех, че му дадох пак. Този път, в интерес на истината, трябва да призная, че ми ги върна в свястно състояние. Но и да не ги върнеше в този вид, едва ли бих му се разсърдил; все пак книгите, които той четеше, едва ли бих отгърнал някога. Бамбов идва да ме търси обикновено два или три пъти седмично. Най-често по обяд и по-рядко вечер; иска ми мнението по различни въпроси, може би, защото ме счита за интелектуалец или нещо от тоя сорт. Ето, да речем, идва Бамбов:

-Какво правиш? - пита той, след като малко преди това съм отворил.

-Нищо.

-Да не спиш?

-Ти за какво реши да наминеш насам?

-Дойдох да взема нещо за четене.

-Избирай - посочвам му книгите.

-Какво ще ми препоръчаш?

-Приказки.

-Стига си се ебавал, ами дай нещо интересно.

Паля цигара, а той започва да рови из библиотеката.

-Какъв е този - вдига с ръка някаква книга той. Вглеждам се и виждам, че това е Кафка.

-Кафка - отвръщам.

-Интересен ли е?

-На теб, едва ли. - Бамбов го връща на мястото му.

-Не ща сериозни, искам нещо по-леко... може и нещо по-весело - говори той, наведен над рафтовете с книги. Оставя една книга, взема друга, разглежда я и после пак я връща на мястото й. По едно време вдига глава, обръща се към мен държейки някаква книга в дясната си ръка - Набоков.

-А този? - пита ме той.

-Този... този определено не пише за веселяци...

Той пак забива глава и почва да рови наново в книгите, после се вдига и ме пита:

-Нещо криминално да имаш?

-Не.

-Няма да взема нищо тогава.

-По-добре за мен.

Онзи ме гледа замислено  или по-скоро тъпо, след което ми поисква цигара. Давам му.

-Изпушвам я и ще си ходя, че имам работа.

-Слава Богу - издухвам дима от цигарата си аз, макар че не само не ме дразнеше, но ме и забавляваше да слушам скудоумните му разсъждения за живота.

Та това са най-общо съседите ми по апартамент 13 А, в който живея.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валесион Валесион Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...