29 авг. 2013 г., 12:25

Изкушение

849 0 17
1 мин за четене

ИЗКУШЕНИЕ

 

            „Този път няма да се изкуша и няма да погледна» – убеждаваше се Севдалинка и като изтръска хавлията, сложи я до книгата и шишето с водата в чантата. После намести слънчевите си очила, чантата на рамото, сандалетите в дясната ръка и започна да оставя следи по мокрия пясък в посока към солниците.

            Вече втора седмица, след двучасово кафе на шезлонгите на централния плаж, се разхождаше по морската ивица до солниците. Хубавото на тази разходка беше не само в раздвижването, плацикането на краката в топлата вода, но и в това, че оглеждаше хората по плажа. А имаше какво да се види, млади момчета с изваяни от фитнес тела, силиконки с обърнати устни, зрели мъже с достолепна осанка и много, ама много деца.

            Разходката ù винаги минаваше през Адамовия плаж. Някога отделен с ограда и донякъде скрит от нежелани погледи, днес това беше една неограничена зона от средата на залива, където мъже, най-вече от третата възраст, навярно с лечебна цел се плацикаха и плажуваха по без нищо.

            Винаги, когато наближеше зоната, се заричаше да не поглежда, но все не устояваше и уж скришом, но хвърляше по някой-друг поглед.  То не че имаше кой знай какво за гледане, ама на, от пусто женско любопитство ли, от що ли, не успяваше да устои, и толкоз.

            «Няма да погледна, няма, няма» – все по-настойчиво си повтаряше Севдалинка, колкото повече наближаваше адамовата зона.

            «Ще гледам надолу в стъпките си, ако ще и да се блъсна в някой. Надолу, ама всеки ще каже „който глада надолу, мисли за голо” – пресети се и вирна глава къмто небесата.

            Ускори крачката, за да преодолее по-бързо изкусителната зона, дори леко замижа с очи и започна да брои крачките си: беше преценила, че след около 150-200 крачки ще е вън от зоната.

            На 93-та крачка ходилото и пропадна в някаква дупка, политна напред, но се удържа, не падна, не отвори очи и не погледна. Продължи уверено да върви и брои, когато изведнъж чу женски глас:

- Ле-ле, колко е голям!

Не усети как ококори очи и жадно огледа наоколо морето и брега. Нямаше никой, само две жени бяха навели главите си над изхвърлен от морето рапан.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лордли Милордов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Както с радост се усещам, Ели и булгазлийки,и варналийки и индонезиийки сте ми еднакво привлекателни и незаменими...защото сте ЖЕНИ, а това си е кеф и предизвикателство!!!
  • Яба-даба-ду-у-у, тук заформя се ...включете ме и мен, все пак
  • Адаш, аз съм го захапвала на друго място ( за сайт говоря, не орган) хихихи
  • Ококорена и още как!!!
  • Ама що се срамиш ма Севдалинке? Я си погледни, то не хапи, нито окото ще ти извади! Човещинка!
    Поздрав от една ококорена варненка

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...