29.08.2013 г., 12:25

Изкушение

851 0 17
1 мин за четене

ИЗКУШЕНИЕ

 

            „Този път няма да се изкуша и няма да погледна» – убеждаваше се Севдалинка и като изтръска хавлията, сложи я до книгата и шишето с водата в чантата. После намести слънчевите си очила, чантата на рамото, сандалетите в дясната ръка и започна да оставя следи по мокрия пясък в посока към солниците.

            Вече втора седмица, след двучасово кафе на шезлонгите на централния плаж, се разхождаше по морската ивица до солниците. Хубавото на тази разходка беше не само в раздвижването, плацикането на краката в топлата вода, но и в това, че оглеждаше хората по плажа. А имаше какво да се види, млади момчета с изваяни от фитнес тела, силиконки с обърнати устни, зрели мъже с достолепна осанка и много, ама много деца.

            Разходката ù винаги минаваше през Адамовия плаж. Някога отделен с ограда и донякъде скрит от нежелани погледи, днес това беше една неограничена зона от средата на залива, където мъже, най-вече от третата възраст, навярно с лечебна цел се плацикаха и плажуваха по без нищо.

            Винаги, когато наближеше зоната, се заричаше да не поглежда, но все не устояваше и уж скришом, но хвърляше по някой-друг поглед.  То не че имаше кой знай какво за гледане, ама на, от пусто женско любопитство ли, от що ли, не успяваше да устои, и толкоз.

            «Няма да погледна, няма, няма» – все по-настойчиво си повтаряше Севдалинка, колкото повече наближаваше адамовата зона.

            «Ще гледам надолу в стъпките си, ако ще и да се блъсна в някой. Надолу, ама всеки ще каже „който глада надолу, мисли за голо” – пресети се и вирна глава къмто небесата.

            Ускори крачката, за да преодолее по-бързо изкусителната зона, дори леко замижа с очи и започна да брои крачките си: беше преценила, че след около 150-200 крачки ще е вън от зоната.

            На 93-та крачка ходилото и пропадна в някаква дупка, политна напред, но се удържа, не падна, не отвори очи и не погледна. Продължи уверено да върви и брои, когато изведнъж чу женски глас:

- Ле-ле, колко е голям!

Не усети как ококори очи и жадно огледа наоколо морето и брега. Нямаше никой, само две жени бяха навели главите си над изхвърлен от морето рапан.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лордли Милордов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Както с радост се усещам, Ели и булгазлийки,и варналийки и индонезиийки сте ми еднакво привлекателни и незаменими...защото сте ЖЕНИ, а това си е кеф и предизвикателство!!!
  • Яба-даба-ду-у-у, тук заформя се ...включете ме и мен, все пак
  • Адаш, аз съм го захапвала на друго място ( за сайт говоря, не орган) хихихи
  • Ококорена и още как!!!
  • Ама що се срамиш ма Севдалинке? Я си погледни, то не хапи, нито окото ще ти извади! Човещинка!
    Поздрав от една ококорена варненка

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...