Изкушение
ИЗКУШЕНИЕ
„Този път няма да се изкуша и няма да погледна» – убеждаваше се Севдалинка и като изтръска хавлията, сложи я до книгата и шишето с водата в чантата. После намести слънчевите си очила, чантата на рамото, сандалетите в дясната ръка и започна да оставя следи по мокрия пясък в посока към солниците.
Вече втора седмица, след двучасово кафе на шезлонгите на централния плаж, се разхождаше по морската ивица до солниците. Хубавото на тази разходка беше не само в раздвижването, плацикането на краката в топлата вода, но и в това, че оглеждаше хората по плажа. А имаше какво да се види, млади момчета с изваяни от фитнес тела, силиконки с обърнати устни, зрели мъже с достолепна осанка и много, ама много деца.
Разходката ù винаги минаваше през Адамовия плаж. Някога отделен с ограда и донякъде скрит от нежелани погледи, днес това беше една неограничена зона от средата на залива, където мъже, най-вече от третата възраст, навярно с лечебна цел се плацикаха и плажуваха по без нищо.
Винаги, когато наближеше зоната, се заричаше да не поглежда, но все не устояваше и уж скришом, но хвърляше по някой-друг поглед. То не че имаше кой знай какво за гледане, ама на, от пусто женско любопитство ли, от що ли, не успяваше да устои, и толкоз.
«Няма да погледна, няма, няма» – все по-настойчиво си повтаряше Севдалинка, колкото повече наближаваше адамовата зона.
«Ще гледам надолу в стъпките си, ако ще и да се блъсна в някой. Надолу, ама всеки ще каже „който глада надолу, мисли за голо” – пресети се и вирна глава къмто небесата.
Ускори крачката, за да преодолее по-бързо изкусителната зона, дори леко замижа с очи и започна да брои крачките си: беше преценила, че след около 150-200 крачки ще е вън от зоната.
На 93-та крачка ходилото и пропадна в някаква дупка, политна напред, но се удържа, не падна, не отвори очи и не погледна. Продължи уверено да върви и брои, когато изведнъж чу женски глас:
- Ле-ле, колко е голям!
Не усети как ококори очи и жадно огледа наоколо морето и брега. Нямаше никой, само две жени бяха навели главите си над изхвърлен от морето рапан.
© Лордли Милордов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Както с радост се усещам, Ели и булгазлийки,и варналийки и индонезиийки сте ми еднакво привлекателни и незаменими...защото сте ЖЕНИ, а това си е кеф и предизвикателство!!!
-
Яба-даба-ду-у-у, тук заформя се ...включете ме и мен, все пак
-
Адаш, аз съм го захапвала на друго място ( за сайт говоря, не орган) хихихи
-
Ококорена и още как!!!
-
Ама що се срамиш ма Севдалинке? Я си погледни, то не хапи, нито окото ще ти извади! Човещинка!
Поздрав от една ококорена варненка -
goredoly се заглеждала и Севдалинка
-
-
На смях и веселба да ви е в къщата, Виктор!
-
Много го харесахме и се посмяхме от сърце с жената тази сутрин.
-
Обещавам и още как, ДонМакБъч! Та аз зарад гиздави Варналийки, тритомник ако требе ще надипля! А на Жанет, туй ще река: - Любя ,тача и милея ги Варналийки, повече от бившия варненски кмет, който тъй направи щото....както там го цитираш от разказчето ми.
-
Гладна кокошка... и тъй нататък
Голям майтап
Я, кажи колко точно ги тачиш варналии/ки, че ми се мярна нещо от сорта на - "за гордост на бургазлии и за яд на варналии" -
Хи-хи Ама тънък пиперлия бил тоз Милорд. Па и хем бургаско момче, хем и варналийки ще. Ни ти ги давам и ни ти ги пущам аз ...освен ако не продължаваш да развеселяваш, тогаз мож да сключим сделчица нещо
-
На смях и настроение да ти е, Кери-88!
-
Не е вярно, че жените са любопитни - просто са любознателни. Тая Севдалинка ...ето как без малко да пропусне този голям...рапан Затова трябва да се гледа, иначе, защо са ни тези очи? Поздрави за доброто настроение, което носи разказа Милорд!
-
И аз това се питам, Магнолия...нещо ще да съм изперкъл
-
Как ме разсмя само с твоята Севдалинка! Откъде ти идват на главата такива истории? Много ми хареса! Поздрави!!!
-
Calli, аз да имам нещо, срещу Варналии!!! Та аз ги тях тача и обичам, особено и най-паче, Варналийките!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
