Изпитание на волята, духа и обичта 1

.... или  ''  Пътят Ел Камино -  Изпитание на волята, духа и обичта '' 

                Колата ни спря на транзитния паркинг, имаме ограничено време за безплатен престой, иначе било доста скъпо удоволствие да се шляеш и изпращаш някого из залата заминаващи.

- Така, да попитам само, паспорт, самолетен билет, документите за резервация на алберге,  са у теб нали - питаше снаха ми Джил, и без да дочака отговор - От мен приятно пътуване и успех по маршрута до Сантяго де Компостело, Жордж, ще кажеш ли нещо

- И  от мен приятно прекарване, обаждай се ако имаш възможност, не се напъвай по маршрута за два или три етапа на ден, имаш екипировка, налични евро в брой, ползвай само картата в евро , ако се наложи, обратен билет...Това е. Успех, брат ми.

Взех си раницата със спалния чувал, нещо като чантичка с фотоапарат, потупах се по гърдите, там бяха личните ми документи обвити в найлонова торбичка, 200 евро екстремни пари, в джоба на панталона мобилния. Прегърнах ги, изчаках да тръгнат, помахах им  и поех към входа  на летището.

Цял късмет, че беше  Лутън, познавах го така да се каже и вместо да се мотая кое къде е, направо към входа на залата -заминаващи. Без малко да се сблъскаме с някаква госпожа или госпожица, също с голяма туристическа раница. А вече съм учтив, нали съм джентълмен, усмихнах се любезно, посочих отворената врата. Е, набързо  смънках нещо за мамата, ако толкова си  бързала, да си  дошла по-рано.

Особата ми се усмихна любезно и също посочи входа с ръка, че ми дава път. Оставаше от даване на предимство, да се сблъскаме на вратата, не че няма място за 5-6 човека, но думата е такава.

Погледнах я. Подстригана като послушница, монахиня,... защо като, може да е такава, язък си за хубавото момиче.

Нямаше време за повече подробности и любезности. Вървеше пред мен. Браво, изпъната и все едно пристъпя като в  безтегловност, вероятно е с божията помощ.

Редиците за приемане на багажа  бяха успоредни. Тя изглежда ме е загледала, погледите ни се срещнаха, тя отново се усмихна доброжелателно, примърда устни, вероятно си казва молитвата да не я спрат за хашиша, ами за медицинска цел ми е.

Служител провери  багажа ми на скенер, залепи стикери по тях, частта за мен залепи на самолетния билет. Събух обувките и ги пуснах по скенера, мдаа, в дебелите подметки с грайфери има опасен товар, после металотърсача по тялото ми  не изписука, рамката също, като преминавах.

Така, паспорт, билет, флайд купон и съм ОК.

Огледах се в залата за информационното табло, няма го номера на самолета за Барселона. От  безмитните магазини какво да си взема, уиски, водка, дават в самолета, еха три големи триъгълни  шоколади ''Тублерон'', нали ще вървя по неравни пътища.

Къде се потопи ангела, по прическата ще я открия. От  магазин в магазин, от щанд на щанд, шаренотията и ярките светлини ме превзеха, е и продавачките де, с някакви вързани шалчета по врата, а униформата им поразкопчана, ама има какво да показват. План за действие,  тоалетна, на крак едно кафе-еспресо и гледам  информационното табло.

Ето го, изход 7,... ескалатор, нова проверка на паспорт, билет, купон и съм в залата преди ръкава.

Загледах се в спортно предаване по един монитор, и не след дълго стюардесата ни покани към ръкава и самолета, друга вътре като разпределителка ни указваше местата според флайт-купона. 

Настаних се и тъй като  пътувам със самолет  за не знам кой си път, взех  диплянката за аварийните изходи, как се слага багажа в кутиите над нас,... аа, и тук няма забележка да не отваряме прозорците защото можем да настинем...

И о, чудеса , '' причудливата прическа '' я настаниха до мен. Усмихнахме се взаимно.

Стюардесите започнаха своя ритуал по обясненията, последва ''закопчайте коланите'', бръз преглед  от тях по седалките, дали молбата-заповед е изпълнена.

Самолетът избуча, набра скорост и се понесе над къщите...

               Стюардесите с количка бяха до нас

- Какво ще обичате - ни попитаха

- Госпожо - отново великодушно посочих спътницата си, нали самолетът черпи

- О, още съм госпожица - засмя се тя - Но един джин  би ме успокоил, нали има  пред стартова треска

- Ами щом джин помага, и на мен  същото, ако обичате.

Отпивахме мълчаливо, макар и крадешком да се наблюдавахме.

Послушница ще да е, едва-едва близва, е колко са 50 милилитра и свършиха бързо, да повторим ли,... да, ама в бара на летището.

- Извинете, чувствам се  некомфортно, мога ли да подремна, няма да ви разсърдя, нали

Типичната английска учтивост. Усмихнах се и кимнах с глава. Сложих слушалка на ушите си, някакви балади и блусове набарах по радиото, притворих очи в захлас.

                Отдавна мечтаех да извървя пътя Ел Камино. Отначало ми се струваше трудно начинание, около 900 километра, все пак ходящ здрав човек изминава 5-6 километра в час, маратонците пробягват 42 клм 195 метра за малко над два часа. Трябва да тренирам и да  вървя 8-9 часа, значи по 50 километра да изминавам дневно, едни казват  било трудно, други безсмислено самомъчение.

Споменах на няколко колеги, беше голям ентусиазъм, а охладняването още по-бързо. Мотивираха се от отпуски, до парични разходи за нищо, загуба на време и за какво да ходя толкова пеша, пък и ние сме православни християни, а оня отшелник католик или  нещо подобно. Но струва ми се причината беше слабата им физичеса подготовка и лишения толкова време от светски живот, мацки, партита.

И останах сам. Започнах по-усилени тренировки, бягане, плуване, колоездене. Даже и  тогавашната  ми приятелката  се възмути и  ме обвини '' Ти си обсебен от идеята си, не искам само секса да ни събира, искам да ходим на партита,  на концерти или на плаж ...'' и се разделихме, поздравявахме се  вяло ако се срещнем из  офисите на Управлението.

Бях споменал на батко Жордж, чист си Георги, Гошо по нашенски, и на жена му Джил, англичанка, за намеренията ми. Веднага намериха батков колега, запален пешеходец и бил по тези места. Отскочих при него в Хитчин, все едно отивам на село при баба и дядо, браво на човека, описал всичко като пътепис ли, като ръководство ли, къде какво има за гледане, храна, спане, придвижване по маршрута.

Спомена, че трябва да има нощувки в хотели, техните алберге, защото не можело 3-4 седмици да ходиш некъпан и без нормална почивка. После заедно събрахме оборудването, от двоен спален чувал до дузина безопасни игли.

'' - Малък и голям туристически нож и брадвичка ще се купиш в Испания, найлон и инпрегнирано платно,  алуминиева три литрова тенджера да си преваряваш вода за пиене, аспирин, алергозан, пак от там си купи. Чистото бельо, чорапи, дрехи е найлонови пликове, замърсеното можеш да го изпереш в албергите, и трябва да си добре физически подготвен...Можеш да пътуваш в  голяма  или по-малка група, можеш и сам, ако не те е страх да нощуваш навън сам. Аз съм минал и по Френския и по Португалския маршрути и не съм срещал лоши хора или зверове, лисици, чакали, вечер обезателно запалвай огън. По твоя преценка можеш да наемеш велосипед и да имаш повече време да разглеждаш забележителности из селцата или просто да си починеш. Храна има навсякъде, но не яж и не пий онова, което не познаваш...''

               И ето ме на, летя, придрямвам и слушам музика...Нежно побутване по рамото

- Господине, моля настанете се удобно, след 30 минути кацаме,... закопчейте  колана - гласът на стюардесата

Същото и към пасажерката ми. Уж спеше, а даже не се протегна лениво, английска му работа. Самолетът се приземи. Кратко съобщение по уредбата за добре дошли, заповядайте отново, температура на въздуха и т.н.

Докато се окопитя, пасажерката ми бе изчезнала.

Отново обичайните проверки и съм на испанска земя. Стисках в ръка адреса на хотела, хайде за тежест с такси, макар автобуса да е отсреща и има спирка до хотела.

Отново проверка на рецепцията, име, стая, две нощувки.

Накупих ножовете, брадвичка,  найлоново фолио, промазан плат, тенджера, медикаменти. Не направих на никого впечатление в хотела с чудноватите си покупки, попитах на рецепцията за туристическата фирма и че ще  съм участник в пътя Ел Камино.

- Ние имаме маршрутно такси, тръгва от тук, през още два хотела взема участници ако има ,  и до туристическата агенция. Ще ви събудим в 8 сутринта, в 9 тръгва - ме информираха.

Модерно микробусче, товарна част, пасажерска част, панорамен покрив.

На следващия хотел се качи с багажа си ''монахинята'', хайде ''прическата''. Поздрави смутено.

- Добро утро, наспахте ли се  госпожице - хумористично попитах

- Даа, а вие ...- отвърна в същия тон

- Аз съм Питър, Пит - и подадох ръка

- А аз, Катрин,...Катрин Морисън - стисна здраво ръката ми - Извинявай за в самолета, просто се колебаех да се върна  или да продължа

- И  какво избрахте - засмях се

- Ааа, няма да се върна, това ще е изпитание за мен, на духа и тялото ми. Искате ли да бъдем заедно в това изпитание, но с условие, че когато искате може да ме зарежете.

- Ей, много сурово наказание, а изпитанието къде оставихте - засмях се дружелюбно.

              В малка заличка представител на туристическата агенция ни приветства, провери и тук имена, такси, застраховки, връчи после поименни поклоннически паспорти, които трябва да подпечатваме по маршрута и да представим на финала в Сантяго де Компостела, и ще получим сертификат. А защо   и да не  ни връчат и Нобелов...

- А сега ще дойде линейният автобус, за съжаление нашият микробус се развали и още не е готов за път. Ще слезете в следващото селище, там има алберге, така де общежитие, имате нощувка. А на другия ден Хосе екскурзоводът ще ви поеме по маршрута.

              Качихме се в нещо като подобие на автобус.

следва...