Изповед в лятна нощ
Беше чудна нощ, такава нощ, каквато може да се случи само тогава, когато сме млади, любезни читателю. Небето беше така звездно, така светло, че погледнеш ли го, неволно трябваше да се запиташ: та нима могат да живеят под такова небе разни сърдити и капризни хора? Това също е млад въпрос, любезни читателю, много млад, но дано господ ви го праща по-често на душата!...
(“Бели нощи”, Ф.М. Достоевски)
Първа част
За тъжното сърце нощта е донякъде меланхолично примирение. Тя притъпява живата болка и създава прекрасното чувство на облекчение. Разбира се, не окончателно облекчение, но все пак… Когато настъпи вечерта, у сърцето се долавя едно сладостно потръпване, което не престава и от което няма измъкване. Това е любовта, това е нежността на отминаващия ден, това е обаянието на живота след последния парещ слънчев лъч… Ах, колко нежна е нощта! Колко нежна е нощта, когато има с кого да я прекараш. Колко е нежна, когато има веселие и сладки приказки. Колко е нежна особено за в ...