Има много причини да говорим празни приказки. Но винаги е било културно да се говори за времето. За температурите. Или, за финансовото състояние , като например: „Работиш ли?“ , „Къде?“ „Доволен ли си?“ Или за семейството: "Имате ли дете? Ходи ли на градина?" Бля бля, бля. Звучи отегчаващо, направо дразнещо като надран диск . Обаче не е културно да се говори за човек като индивид, за неговите духовни нужди. Не е естествено да се възприема човек, като ранимо, като уязвимо, като обичащо, или слабо същество. Той трябва да изтърпява всичко безропотно. Да се съгласява. Да се движи в клетките на общоприетото и очакваното. Да не се споменават чувства, като страх, объркване, омраза, любов. Нека се заемем с последното. Да потърсим обуславящата почва за любовта. Причината. Макар, че обикновено тя е необяснима. Да видим какво се случва, ако на едни трима обикновени мъже, им се отвърне с любов. Да кажем, че тя през този век е опакована в блистер, така че няма да е грешно да си представим как трите ...