13 мар. 2010 г., 14:21

Извънземните

1.3K 0 0
1 мин за четене

         Бяха добри момчета. Всички живееха на една улица. Бяха неразделни и в игрите, и в работата. А работа винаги имаше във всяка къща. Поправяха огради, велосипеди. Боядисваха стени все заедно. Родителите им бяха спокойни за тях. Знаеха, че щом са заедно, нищо лошо няма да им се случи. Ето и днес след задълженията в къщи цял следобед гониха топката. Изморени, сега бяха седнали на една пейка и си говореха. Обсъждаха план за утрешния ден. Денят беше отминал неусетно. Мракът се беше спуснал.  Уличното осветление не беше още пуснато и в тъмнината момчетата видяха храста  до тях да свети. Да, целият храст светеше с примигващи светлини.

- Ей, колко много светулки има тук. Всички да си хванат светулка и да си я сложат на челото.

Всеки си хвана светулка. Всеки я сложи на челото си. Тръгнаха в една редица един след друг. В тъмнината се очертаваше една права светеща линия, която се движи.

 Пред една къща бяха седнали жени. Горките, така се изплашиха. Свиха се една до друга и зашепнаха:

 - Това са извънземни. Идват към нас, затова светят така. А това, кръглото, ще е скафандър сигурно.

Светлините доближиха до жените и спряха съвсем.

 - Ние сме, а това е топката. И на нея сложихме светулки. Не сме извънземни.

Смееха се момчетата. Наистина, смехът им беше земен, ама съвсем земен.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Харита Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...