Той чакаше пред входа на болницата, крачейки нервно напред-назад. Проверяваше често колко е часът; стрелваше с поглед вратата, когато някой я отвореше. Бе притеснен, копнееше да разбере дали всичко е наред.
Поредното изскърцване на вратата. Един санитар я задържа отворена, за да може да излезе пациент – млада жена с патерици. Преценявайки, че си е свършил работата, санитарят се шмугна вътре.
Жената подрипна няколко пъти на здравия си крак и, когато стигна до ръба на площадката, впери ужасѐн поглед в десетте стъпала, по които трябваше да слезе. Поколеба се, хапейки устни, след което се огледа безпомощно, като дете което се е изгубило и не може да намери майка си.
Той веднага се досети, че жената има нужда от помощ. Приближи се. Бе леко смутен, защото не знаеше как да подходи. Жената се отпусна тежко върху патериците си, присвила замислено очи. Все още не можеше да се осмели да заслиза по стълбите. Бе облечена в лекьосана нощница. Левият й крак бе стегнат в гипс от средата на стъпалото д ...