Мина толкова време, а аз все още не мога да те забравя. Толкова много те обичам. А може би това не е любов? Може би просто имам нужда от ласките, ръцете, устните ти... От топлината на прегръдките ти. Но всичко, което изредих, нима не е любов???
В началото беше никой! Просто игра, в която ти беше пионката. Но нещата внезапно се промениха! Сега ти си ръката, а аз пионката! Управляваш ме така, както ти поискаш, държиш се така, сякаш никога нищо не е имало! Но защо? Аз знам, че ме обичаше повече от колкото аз теб сега! Загубих те с лъжите и лицемерието, но, както се казва: "Всичко в този живот рано или късно се връща!"...
Господ забавя, но никога не забравя! Толкова много те наранявах, докато един ден не си отворих очите и не започнах да осъзнавам каква болка ти причинявам. Болка, която до сега аз не бях изпитала. За първи път почувствах болка, а причината беше, че ти изпитваше същото! В този ден капна първата сълза за теб, имаше втора, трета... станаха безброй много, колкото звездите! Нав ...