7.09.2007 г., 13:09

Животът е една сцена,но ролите в спектакъла са зле разпределени !

1.9K 0 4
2 мин за четене

Мина толкова време, а аз все още не мога да те забравя. Толкова много те обичам. А може би това не е любов? Може би просто имам нужда от ласките, ръцете, устните ти... От топлината на прегръдките ти. Но всичко, което изредих, нима не е любов???
В началото беше никой! Просто игра, в която ти беше пионката. Но нещата внезапно се промениха! Сега ти си ръката, а аз пионката! Управляваш ме така, както ти поискаш, държиш се така, сякаш никога нищо не е имало! Но защо? Аз знам, че ме обичаше повече от колкото аз теб сега! Загубих те с лъжите и лицемерието, но, както се казва: "Всичко в този живот рано или късно се връща!"...
Господ забавя, но никога не забравя! Толкова много те наранявах, докато един ден не си отворих очите и не започнах да осъзнавам каква болка ти причинявам. Болка, която до сега аз не бях изпитала. За първи път почувствах болка, а причината беше, че ти изпитваше същото! В този ден капна първата сълза за теб, имаше втора, трета... станаха безброй много, колкото звездите! Навярно съм толкова сама, толкова тъжна, ненужна, отчаяна и дори самотна, макар и около мен да имаше хора, които ме даряваха с любовта си! Стремях се и винаги се борих да бъда първа и неповторима в живота ти. А сега коя съм? Не съм първа, не съм дори и последна... Аз съм просто никоя! Докато ти...

Ти си смисълът на думата "щастие". Единсвеният смисъл на любов, на самота, болка, илюзия, празнота и чувство за вина. Повярвайте, толкова е трудно да изричаш на някого: "Обичам те!", а той да ти отвръща с безразличие! Но още по-болно е, когато знаеш, че безразличието е по твоя вина! Но не можем да мразим хората за това, че не ни отвръщат със същото! Нямаме право на това! Замислете се колко момичета и момчета, щом изпитат любов, но тя е несподелена, се опитват да намразят човека, за когото биха дали животът си, само защото те не могат да им отвърнат със същото! Само защото те изпитват същите красиви чувства, но към друг човек! А може би и те са неразбрани? Може би и те чувстват болка?
Аз не те мразя за това! Знам, че си щастлив с нея! Обичайте се и бъдете заедно. Любовта е красива, а когато е споделена, е още по красива. Аз се радвам, че те познавам, радвам се, че съм чувала думи от теб, които от никого, никога до сега не бях чувала! Даде ми това, от което всеки има нужда! Благодаря ти! Благодарна съм ти... Научи ме да живея, да обичам, да страдам, да копнея, но най-важното... Научи ме да се боря!

      За моята първа и - за сега - единствена любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елен Ривес Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво мише!Най-много ми харесва от всички!
  • Коментарът ти... ми подейства някак много положително.Благодаря ти много Поздрав и прегръдка и за тебе!
  • Мила,разказа ти е чудесен,много добре те разбирам ,преживяла съм го и честно да ти кажа,трудно ще го забравиш щом си го обичала.Но ,човек винаги разбира,колко силно желае нещо ,чак ,когато го загуби.Мога да ти кажа от личен опит ,че е по-лесно да си останете приятели,от колкото да се опитващ да го мразиш,защото така по-лесно ще намериш душевен мир.Хубаво е ,че не го обвиняваш,но не обвинявай и себе си,защото просто така явно е трябвало да се случи.Гледай само напред,защото може би зад някой ъгъл,ще срещнеш момчети,което ще е ако не първат ти любов,то тази,която ще те направи щастлива.Не се отказвай ,не плачи ,защото сълзите нищо не променят.Поздрав и прегръдка
  • Изпрати му го! Нека да го прочете!

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...