Приказка за неродената мома
Никой не знаел къде бил изчезнал художникът и той, както и неговото творчество, били забравени. Дори онези, които вече имали портрети, нарисувани от него, ги скрили в мазетата и на таваните си да събират прах с надеждата, че безкомпромисното време ще остави своя отпечатък върху тях. Художникът пък вървял без посока и цел, когато един ден бил застигнат от буря, точно когато минавал покрай гъста дъбова гора. Силен вятър засвирил тревога с медения си рог и всички стихии се събрали в едно цяло – нещо като фуния, обърната на обратно. От нея излязла хубавицата със зелени като изумруди очи. Зад нея, провлачвайки крак, се тътрел кочияшът ù. Те подхванали художника от двете му страни и го качили в каляската. Преди да успее да разбере какво се случва, художникът трябвало вече да слезе с превръзка на очите, която хубавицата му била поставила. Отново подкрепян от старите си познайници, той едва стъпвал, но нещо непознато за него му давало кураж и постепенно изтривало сл ...