13 дек. 2004 г., 18:28

Кафе

2.3K 0 5
1 мин за четене

Кафе

 

Къде се намирам? Ахх, че аз съм в кухнята. Вратата е заключена. Започнах да обикалям и забелязах, че машината за кафе работи. Изкушение мина през мен. Какво да правя? Да си пийна ли ? Отведнъж човек не може да стане зависим от кафето.

 Взех до горе налятата кана и си напълних една чаша. Отпих леко от кафето, горчиво бе то, но и вкусно. След това си налях неусетно още 3-4 чаши. Не! Не мога вече, но продължавам да наливам! Не мога да се спра! Загледах се в черната течност, която бавно пълнеше чашата. Чакай малко! Това не е кафе и това не е никаква чаша! Течността, която се налива е тъгата, яростта, агресията, а чашата е моето сърце! Преглътнах няколко пъти всичката тъга и болка, но не мога повече. Чашата бе почти пълна, загледах се в течността отново. Виждам приятелите си, ВСИЧКИТЕ! Но те не са със същите лица! Някакси са променени! Лукави и само се интересуват от себе си! Край! Чашата преля!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стивън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ооо .. това е наистина много добре написано Ноооооооооооооооооо , моля те - гледаи по-оптимистично на нещата
  • Смисъл? Логика? не се притеснявай въобще за тях. И в този смисъл: не е нужно да си тълкуваш произведението в самото произведение, макар че азз го намирам за страхотно
  • Мнооогооо ми харесва!! Браво! Не спирай да пишеш никога и винаги ще имаш една фенка в мое лице :Р
  • хехе имам все още много работа докато стигна това ниво но все пак мерси ... последно време музата ми не иска да си тръгва макар че целия смисъл на живота ми се изгуби .. всеки ден е по-объркан и неясен от миналия и всеки ден просто не остава нищо в съществуването което се опитвам да превърна в живот просто вече губя смисала и логиката във всеки мои ден ..
  • Все повече ме удивляваш.Браво.Пиши,пиши,пиши.Може да ме запишеш в своя фен клуб.

Выбор редактора

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...