Кафе
Кафе
Къде се намирам? Ахх, че аз съм в кухнята. Вратата е заключена. Започнах да обикалям и забелязах, че машината за кафе работи. Изкушение мина през мен. Какво да правя? Да си пийна ли ? Отведнъж човек не може да стане зависим от кафето.
Взех до горе налятата кана и си напълних една чаша. Отпих леко от кафето, горчиво бе то, но и вкусно. След това си налях неусетно още 3-4 чаши. Не! Не мога вече, но продължавам да наливам! Не мога да се спра! Загледах се в черната течност, която бавно пълнеше чашата. Чакай малко! Това не е кафе и това не е никаква чаша! Течността, която се налива е тъгата, яростта, агресията, а чашата е моето сърце! Преглътнах няколко пъти всичката тъга и болка, но не мога повече. Чашата бе почти пълна, загледах се в течността отново. Виждам приятелите си, ВСИЧКИТЕ! Но те не са със същите лица! Някакси са променени! Лукави и само се интересуват от себе си! Край! Чашата преля!
© Стивън All rights reserved.
Ноооооооооооооооооо , моля те - гледаи по-оптимистично на нещата 
