Каквото времето - такива и книгите
Препоръчаха ми замунда.нет. Имало доста електронни книги. Отидох. Оказа се, че имам регистрация, та веднага започнах да търся по каталога.
Една четвърт книги на английски, малко на руски, останалите – на български. Книги много, но за четене… Малко книги открих от тези, които бих искал да прочета. Или да имам на флашка.
Но - заслужаваше си. Например, новата книга на Zотов. Както и някои други – интересни.
Останалото – цунами…
Сетих се как навремето четяхме. Прочетеш, осмислиш, обсъдиш. Препредавахме си книги, четяхме до късно.
Преди време ми звънна братовчедката. Внучката й не вярвала как сме чели. Разправих на момичето и за одеалото, фенерчето, ослушването… Направо се шашна. Ама нямали ли сме телефони и игри?
И не можа да приеме, че нощем до късно четяхме, денем ритахме топката, на училище ходехме, даже на кино с момичета…
Сега… Честно – ако бях сега млад, мисля, че надали бих чел толкова… Просто съблазните на нищонеправенето щяха да ме понесат. Пък ако се хвърля на четене – цунамито на шаренията щеше да ме отнесе. Много вода, ама риба в нея… Малко.
Да, имало е цензура. Но си мисля – май ни беше от полза. През 90-те години у нас превеждаха всичко, което смятаха, че ще се продаде. Именно – продаде! От търговска гледна точка.
Обаче, бързо схванах това и станах много, много внимателен. Оглеждах, пробирах…
Скоро установих – почти няма книги, които да ме интересуват и да не съм ги намерил преди. А новите…
Абе… Меко казано – шарени, дъвка за душата. Захарен памук. Както казвахме навремето: лапнеш – нещо, глътнеш – нищо…
Та така с новите книги, заливащи пазара…
И затова не се учудих, когато видях коя е получила Нобелова награда. За щастие не е превеждана на български. Намерих в интернета нейни стихове. Мммм… Дама е, все пак. Барем половината наши поетеси в сайта ще се класират преди нея в евентуално лирическо състезание.
Обаче… Американка! И един комитет, дето избира… По негови си критерии. Негърчето Хюсеин нали направи мирно ангелче? Както влюбената в Дзержински белоруска лелка, която сега е пак на гребена на вълната – станала демократка… Да не говоря за ятата писачи от всички континенти, които надали и в тяхното село четат…
Каквото времето, такива книгите, такива и наградените…
Почвам пак да си чета нашите момичета – зрели и зелени…
© Георги Коновски Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Маниак съм на тема книги. Само вчера, ползвайки почивката, прочетох две в Моята библиотека. И една дочетох, а друга почнах, но съм я чел и ще я оставя на този етап.
Но и съм съгласен, че след промените, така да се каже, дойде времето на пълнежа. Не, че не се издават страхотни книги, и автори, но... който е в час, ще схване мисълта ми...
Харесах разсъжденията ти по темата.
Поздравявам те.
ПП
Сега прочетох и за коня 😋
Оценката ми е... през оня 😋
Да не уточнявам, кой имам предвид 😜🤪😋🤪😜 -
Благодаря, Мариана, Румяна, Пепи, Кети, Денице, Юри!
За скромност не спорете - аз съм на второ място по скромност в света. Ако не бях толкова скромен, щях да съм на първо. -
И на Дени са по-хубави, поне 98 пъти
щото тя е по-скромна и от мен -
Доста се посмях !
-
В голямо зачудване изпаднах, прочитайки един стих на нобелистката. Какви времена настанаха!
-
И магарето го яздят... то си е за завиждане.
Впечатляват ли ви още такива награди? А в каква сума е облечена тая нобелова? На българин ли ще я дадат? Точно в тия платените си е най-голямата политизация.
И мойте са по-хубави!
Е, аз съм скромна - не 100 пъти, но поне 99! -
То горе долу като всичко хамериканско (по тодорколево).Пък кой губи от тук, те че не ви четат!
-
Генек! 👍 Твойте и мойте стихове са сто пъти по-хубави от този. 😀😀😀
-
Благодаря, Светулке!
Ето едно стихотворение на лауреатката:
Конят
Какво ти дава конят
което аз не мога да ти дам?
Наблюдавам те когато си сам.
Когато яздиш сред полята зад мандрата
с ръце заровени в тъмната грива на кобилата.
Тогава разбирам какво се крие зад мълчанието ти:
презрение, омраза към мен, към брака. Но все пак
обичаш да те докосвам; викаш
както викат младоженките, но когато те погледна
виждам, че в тялото ти няма деца.
Какво има в него тогава?
Мисля, че нищо. Само забързаност
да умреш преди мен.
В съня си те видях как яздиш коня
сред сухите поля и после
слизаш: двамата се разхождахте
в тъмното, нямахте сенки.
Но аз ги почувствах да идват към мен
защото през нощта те обикалят навсякъде,
господари са на самите себе си.
Погледни ме. Мислиш ли, че не разбирам?
Какво друго е животното
освен изход от този живот?
Завижда на коня, че го яддят. А не нея? -
Доверявам се на преценката ти, Георги.
И аз ще си чета нашите поетеси и поети, особено от сайта. Много ласкава оценка си им дал, а ценя мнението ти. -
Благодаря, Надя!
Аз много книги нямам - нейде над 5 000 ги броих, натам спрях. Но сътворих колекция - книги от моето време, книги, които са ме формирали. Издания между 1950 и 1970 година. Целият "Космос", "Спектър", "Славейче" /година 1/ и т.н.
Те тях искам да запазят. Пък другите... Късмет! -
Зрели, зелени - наши са, казваш. Словесна чалга му казвам аз на това. Опаковах аз книгите, отидох в библиотеката, списък нося - да ги даря. Не ги взеха заради коронования. Та ще чакаме по-добри времена...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Като ходиш в "Читанка" - потърси някой твой адаш, има нелоши книги.