Препоръчаха ми замунда.нет. Имало доста електронни книги. Отидох. Оказа се, че имам регистрация, та веднага започнах да търся по каталога.
Една четвърт книги на английски, малко на руски, останалите – на български. Книги много, но за четене… Малко книги открих от тези, които бих искал да прочета. Или да имам на флашка.
Но - заслужаваше си. Например, новата книга на Zотов. Както и някои други – интересни.
Останалото – цунами…
Сетих се как навремето четяхме. Прочетеш, осмислиш, обсъдиш. Препредавахме си книги, четяхме до късно.
Преди време ми звънна братовчедката. Внучката й не вярвала как сме чели. Разправих на момичето и за одеалото, фенерчето, ослушването… Направо се шашна. Ама нямали ли сме телефони и игри?
И не можа да приеме, че нощем до късно четяхме, денем ритахме топката, на училище ходехме, даже на кино с момичета…
Сега… Честно – ако бях сега млад, мисля, че надали бих чел толкова… Просто съблазните на нищонеправенето щяха да ме понесат. Пък ако се хвърля на четене – цунамито н ...