Каквото времето - такива и книгите
Препоръчаха ми замунда.нет. Имало доста електронни книги. Отидох. Оказа се, че имам регистрация, та веднага започнах да търся по каталога.
Една четвърт книги на английски, малко на руски, останалите – на български. Книги много, но за четене… Малко книги открих от тези, които бих искал да прочета. Или да имам на флашка.
Но - заслужаваше си. Например, новата книга на Zотов. Както и някои други – интересни.
Останалото – цунами…
Сетих се как навремето четяхме. Прочетеш, осмислиш, обсъдиш. Препредавахме си книги, четяхме до късно.
Преди време ми звънна братовчедката. Внучката й не вярвала как сме чели. Разправих на момичето и за одеалото, фенерчето, ослушването… Направо се шашна. Ама нямали ли сме телефони и игри?
И не можа да приеме, че нощем до късно четяхме, денем ритахме топката, на училище ходехме, даже на кино с момичета…
Сега… Честно – ако бях сега млад, мисля, че надали бих чел толкова… Просто съблазните на нищонеправенето щяха да ме понесат. Пък ако се хвърля на четене – цунамито на шаренията щеше да ме отнесе. Много вода, ама риба в нея… Малко.
Да, имало е цензура. Но си мисля – май ни беше от полза. През 90-те години у нас превеждаха всичко, което смятаха, че ще се продаде. Именно – продаде! От търговска гледна точка.
Обаче, бързо схванах това и станах много, много внимателен. Оглеждах, пробирах…
Скоро установих – почти няма книги, които да ме интересуват и да не съм ги намерил преди. А новите…
Абе… Меко казано – шарени, дъвка за душата. Захарен памук. Както казвахме навремето: лапнеш – нещо, глътнеш – нищо…
Та така с новите книги, заливащи пазара…
И затова не се учудих, когато видях коя е получила Нобелова награда. За щастие не е превеждана на български. Намерих в интернета нейни стихове. Мммм… Дама е, все пак. Барем половината наши поетеси в сайта ще се класират преди нея в евентуално лирическо състезание.
Обаче… Американка! И един комитет, дето избира… По негови си критерии. Негърчето Хюсеин нали направи мирно ангелче? Както влюбената в Дзержински белоруска лелка, която сега е пак на гребена на вълната – станала демократка… Да не говоря за ятата писачи от всички континенти, които надали и в тяхното село четат…
Каквото времето, такива книгите, такива и наградените…
Почвам пак да си чета нашите момичета – зрели и зелени…
© Георги Коновски All rights reserved.
