batchvarov (Дон Бъч-Странски)
87 729
28.12.2021 г., 20:27 ч.

 Кампания 2112 

  Проза » Разкази, Повести и романи
829 6 9
Произведение от няколко части
7 мин за четене

(посветено на В. С. - лек полет, мой бойни друже, за мен беше удоволствие)

 

 

       В началото бе далаверата. 

       И далаверата беше в нас, и ние бяхме в далаверата. 

       За да не я изпуснем никога, взехме да плямпаме и да замитаме. Добри бяхме в плямпането, още по-добри в метенето. 

       И народът български вярваше и вярваше. И вярваше. 

       Ах, само как вярваше! С всичко се съгласяваше, а по-скоро не е*аваше да мисли. Как да не хареса човек такъв хубав народ? Изглеждаше понякога, че можем да гръмнем бомбичка под носа на хората и те пак да не забележат. Или да заграбим собствените им имоти без някой нещо да се опъне. Тъй здрав и натурален беше стоицизмът у нашите граждани, че старите философи, Зенон и Марк Аврелий, биха се пукнали да завиждат ако можеха да го видят. 

       Имахме само един проблем с тия хора: от време на време трябваше да ги водим да гласуват. Този проблем можеше да се оправи и за това бе наета цяла кохорта средно некадърни продажници. Помня добре като стана. Тогава още следвах и се мазнех на един доцент, който ми преподаваше Избирателни системи и процедури. Доцентът беше дяволски умен, затова от своя страна той се мазнеше на Българската манихейска партия. По онова време тя пак бе на власт. Манихейците се чудеха как да изменят закона тъй, че да управляват докогато си искат, а ако това се окаже невъзможно - поне завинаги. 

       Тази работа свърши зле за манихейците. На народа не му дремеше особено. Те просто се радваха, ако не им качиш тока преди зимата или ако обясниш по телевизията, че индексацията на заплатите всъщност превишава инфлацията. В същото време можеше да им буташ здравните осигуровки и социалните плащания и те пак нямаше да зацепят. Както казах, особено хубав и благороден народ. 

       Та, дяволски умният доцент измисли две пъклени стъпки. Той предложи на първо време да се суспендира Конституцията. В това време кохортата средно некадърни продажници трябваше да измисли нова Конституция, която да мине в Парламента с гласовете на манихейските депутати плюс още осемнадесет гласа назаем от павликянската опозиция. В новата Конституция трябваше да пише, че цялата власт произтича от народа (суверена) и се осъществява за негова сметка от Манихейската партия, а в Република България други партии (дисиденти) не съществуват. Доцентът кротко обясни, че и двете неща са ставали вече преди в нашата държава и ето защо са напълно законни - към края на деветнадесети век князът временно забранил тогавашната Конституция и въвел пълномощен режим, а близо век по-късно главният секретар поръчал нова Конституция, в която направо си пишело, че неговата партия ще ръководи вовеки цялата държава (бащиния) - сама и единствена. 

       Изглеждаше лесно като момиче в чалготека. Обаче и с лесните момичета в чалготеките понякога ставаха сакатлъци. Най-вече заради яки бабанки и як пердах. Точно това сполетя дяволски умния доцент и проекта му. Много влиятелни комисии се намесиха - Европейската, Венецианската, Комисията по посрещането на извънземните и Комисията за закрила на проститутките и сутеньорите. Те посочиха, че проектът накърнява основни човешки права и е несъвместим с правилата и нормите на Европейския съюз. 

       Конституционният съд бе наводнен от жалби, но не разгледа нито една от тях. Съдиите му си направиха отвод с мотива, че новата Конституция засяга и техния статут (тях ги нямаше там), затова не могат да се произнасят за нея. Конфликт на интереси, един вид. Странна работа. Все едно каниш на танц някоя саката глухоняма девойка и тя, понеже е саката и глухоняма, завалийката, само ти се усмихва, седи си и нищо не прави. В крайна сметка манихейците се издъниха и загубиха следващите парламентарни избори. В духа на най-добрите български традиции, дяволски умният доцент получи голямо признание и почти веднага стана дяволски умен професор. След две-три години оглави отдела на юридическите съветници на Павликянската партия и остана там до смъртта си от Covid-98 през 2099-та.      

       Но това бяха стари простотии. Те станаха някъде през 2091-92-ра, горе-долу по времето на предния Covid-90. По-съвременните простотии тръгнаха малко след това. 

       Старите простотии си вървяха в България от много отдавна и изобщо не бяха се разкарали. А сега по-новите се долепиха и смесиха с тях. Сякаш някой безпаментно пиян сладкар е изпуснал работата от контрол, грабнал е големия черпак и вместо захар сипва с пълни сили оцет и сол в купата с какао. 

       За стотината години от края на XX-ти до края на XXI-ви век нещата у нас все пак вървяха гладко и точно, по един и същ изпробван калъп. На власт идваше някоя партия, задържаше се колкото можеше и през това време опоскваше каквото имаше за опоскване. Някои се задържаха по-дълго от други и така хората им успяха да забогатеят още повече. В това време опозициите яростно ги лаеха, защото "лай, за да те уважават" се доказа като най-добрата стратегия. Те се целеха все в същия кокал. В един момент на избирателите им писваше и сменяха управляващите. Смятаха, че промяната е за добро. Но след някоя и друга година неизменно решаваха, че преди са си живеели по-добре и пак връщаха предните. От време на време изскачаха нови претенденти. Новите бяха все от цвета на нацията: шоумени, спортисти или бизнесмени. Хората винаги успяваха да се очароват от тях. По-късно с покруса разбираха, че очаровалите ги, макар напълно да споделяха житейските им вкусове и интереси, всъщност не бяха по-умни или учени от тях самите. И тогава ставаше обратното, разочароваха се. Това винаги им отнемаше страшно много време. 

       Нещата загрубяха от началото на века. Манихейците се върнаха на власт преди осем години, през 2104-а. Оттогава свършиха такива поразии, че ако беше другаде, отдавна всички да са с раирани ризки и да зяпат на живота през квадрат с железни пръти. Но това бе добрата стара България. Манихейците изкараха благополучно цял мандат, довършваха вече втори и ошушкаха толкова от фондовете и програмите за развитие на регионите, че неколцина западноевропейски политици подадоха оставки в страните си и кандидатстваха за българско гражданство - искаха да се пробват за министри в манихейския кабинет. Попречи им високото чувство за национална отговорност на нашите управници. Тутакси прокараха закон за забрана на натурлизацията и за всеки случай му дадоха обратно действие. Далаверата вървеше. 

       Но и най-знойното парти в най-мръснишката нощ все някога свършва. Наближаваха следващите парламентарни избори, а манихейците отдавна не се радваха на всенародна любов. Опозиционните сили, павликяни и албигойци, заговориха за коалиция и общо явяване на изборите. За капак, водещата на късното шоу по телевизия "Рахат" Янка Общакоф и футболистът Коломан Нулеф също заявиха, че влизат в политиката. Те подканваха електората да гласува за тях, снимаха се в разни реклами и зарибяваха хората да залагат за изборната им победа. Коефициентите им си бяха добри и скоро надминаха по очаквания манихейците. Хората се късаха да залагат за тях в "Ефбет" и "Сексмохабет", макар да оставаше напълно неясно за кого биха гласували. 

       Една вечер, докато сънливо зяпах от диванчето в спалнята си белите кълки на Янка Общакоф по "Рахат" ТВ, делта-фонът ми изпиука. Звънеше Папата. Това ме изненада, защото с него от години не се бяхме чували. Папата беше стар мой състудент и адски дебела клечка. Щом той се обаждаше, значи работата беше наистина сериозна. Нямаше по-влиятелен човек от Папата, на него всички му трепереха. 

       - Кенефче - каза той с характерния си дрезгав глас, - как си утре? Ще искам час по-скоро да те видя, по обед свободен ли си? Да знаеш, много ми трябваш. 

       Аз за добри оферти ипотекирам собствения си задник. Пък като знам, че лично Папата ми вкарва оферта, готов съм да пържа живи хора. Уговорихме си среща в кабинета му по обед на следващия ден. Вече предусещах, че бъдещето на България е на кантар и че от мен ще зависи много. Даже твърде много. С тази блазнеща мисъл заспинках, проснат напреки на леглото си и с глава откъм полуотвореното нощно шкафче. 

       Засега то бе празно. 

        

» следваща част...

© Дон Бъч-Странски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Запазена марка 'Дон Бъч'! Благодаря ти, приятелю, за удоволствието, което ми достави за пореден път. Смях се от сърце и съм сигурен, че смехът ще продължи и в следващите части. Политическа сатира от висока класа!.
  • да "обясниш по телевизията, че индексацията на заплатите всъщност превишава инфлацията" е сериозно занимание и трябва да се отдава заслужен кредит за подобни усилия. Стана ми интересно, добрата оферта си е добра оферта, отивам да наддам ухо
  • Благодаря на всички за всичко, скъпи приятели, и весело посрещане на Новата!
  • Чета те с огромно удоволствие! И до ден днешен думите на Христо Ботев важат " ...при днешното обществено и политическо устройство на човечеството сиромахът е навсякъде роб, а робът навсякъде - сиромах."
  • Очакването е за гладните!
    Ситите са умерени песимист.
    Весело посрещане на очакваните празници!
  • Аргументирано, категорично, поднесено приятно за четене. И аз съм в чакащите.
    Весели празници!
  • Очаквам!
  • Огледално отражение на действителността. Много точни препратки и сравнения, ще чета.
  • Ех, Дон Бъч!
    Липсваше ми твоето остроумие и мъдрост. Посмях се от сърце. В детайли владееш тънкостите на нашия политически и обществен живот и с обиграното си перо създаваш един блестящ спектакъл.

    Пожелавам ти една много творческа Нова година, която да ти носи здраве и финансова стабилност. Бъди сърфист на гребена на инфлационната вълна създадена от глутницата манихейски партии, ашладисани с чалготечни политици! Амин!
Предложения
: ??:??