Касичката
Когато бях на шест години имах касичка - охлюв. В нея имаше само петдесет стотинки, защото повече не се задържаха. Въпреки, че едното рогче на охлюва беше счупено, аз много я обичах. Всеки ден щом се събудех, отивах при нея и гледах дали парите не са се увеличили. От това беше недоволен бате.
- Сашко, някой път ще бутна този охлюв и после ще ми се сърдиш! – казваше ми той.
Аз само го поглеждах уплашено и се оплаквах на мама.
Неизбежното стана. Един ден аз, бате и тати отидохме на кино. На мен щеше да ми е за първи път и всичко исках да е перфектно. Тате ми купи пуканки сокче, а бате през цялото време ми обясняваше. Една хубава вечер с подходящите хора. Когато се прибрахме, мама стоеше мълчалива.
- Какво става? – попитахме ние в един глас.
Тя се отдръпна, а там... там на земята беше моят охлюв, разбит на парчета. Аз пак я попитах:
-Какво е станало?
Мама се опита да ми обясни, че котката се е качила на масата и е бутнала касичката. Моят силен плач я прекъсна. Избягах в другата стая. Няколко пъти мама и тате пробваха да ме успокоят, но безуспешно. Дори ми обещаха, че ще ми купят нова касичка.
Чувствах се много, много нещастен. Сега вече си спомням с усмивка за този ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Костов Все права защищены
